Въпреки че е широко известен фактът, че редовните физически упражнения могат да намалят риска за развитие на редица хронични заболявания, действащите механизми, чрез които се получава този резултат, остават ненапълно изяснени.


Учени от университета в Копенхаген откриват връзка между редовните физически упражнения и протичането на промени в структурата на ДНК, под тяхно въздействие. Процес известен като епигенетика.


ДНК може да бъде определена като една своеобразна инструкция, по която се контролира изпълнението на редица функции в клетката. Някои участъци имат отношение към изграждането на протеини, докато други участъци от ДНК регулират кои гени да се „включват“ или „изключват“, както и кога и в коя тъкан.



Така изследователите, задълбочавайки работата си в проучване на този вид регулация на ДНК, установяват че редовните упражнения водят до заключване на генни участъци, имащи отношение към отключване на заболявания, към които съответният организъм има наклонност.


Екипът от учени предполага, че тренировките за издръжливост „прекрояват“ активността на определени гени в скелетните мускули. За да проучат теорията си, са изследвани млади мъже за период от шест седмици. Преди и след тренировка е вземана биопсия от бедрения мускул на участниците.


Учените откриват, че след завършване на тренировъчната програма за издръжливост, структурата на някои ДНК последователности в скелетната мускулатура на изследваните е променена. Те откриват, че много от променените участъци са идентифицирани като „горещи“ точки на генетични вариации, свързани с някои заболявания.


Професор Ромен Барес от Центъра за метаболитни изследвания на Фондация Novo Nordisk, старши автор на изследването, публикувано в Molecular Metabolism, предполага, че благоприятните ефекти от упражненията върху органи, отдалечени от мускулите, като мозъка, могат до голяма степен да бъдат медиирани чрез регулиране на секрецията на мускулни фактори.


По-специално, учените откриват, че упражненията ремоделират усилващата се активност в скелетните мускули, която има отношение и към някои когнитивни способности. Така освен отношение към потискане на някои заболявания, редовната физическа активност се свързва и със  секретиращи се от мускулите фактори, които имат роля за някои процеси в мозъка.


Според доцент Кристин Уилямс, водещият автор на изследването, данните предоставят доказателства за функционална връзка между епигенетичното пренасочване на генни участъци, редовната физическа активност и модулиране риска от заболявания, към които дадено лице е предразположено.


Източници:
https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S2212877821001356?via%3Dihub