Приложението на кинезитерапия в следоперативния период се дели на първи период – до снемане на конците; втори – до изписване на болния от стационара и трети – обикновено след един-два месеца и най-често се провежда при санаториално лечение.


Лечебните процедури започват още от първия ден, като се състоят в профилактика на белодробните и сърдечни усложнения. Дават се дихателни упражнения, които се изпълняват по няколко пъти на ден, както и упражнения за най-крайните части на ръцете и краката – пръсти, китки и глезенни стави. Може да се даде и лечебен масаж при нужда.


От втори до четвърти ден се дават упражнения за обръщане настрани и сгъване на крайниците в коленете, повдигане на таза, като болният се опира на крака и лакти.



Още през първия следоперативен ден болният се обучава в това как правилно да откашля, тъй като изчистващата функция на дихателните пътища може да бъде потисната след анестезията. Освен това е важно при кашляне да се притиска коремната стена на мястото на оперативния разрез.


Натоварването в областта на коремната мускулатура е ограничено, поради болезненост и риск от отваряне на оперативната рана. Между трети и пети ден от възстановителния следоперативен период се започва обучение за седеж и ходене.


След премахване на конците се започва с упражнения за укрепване на коремната мускулатура. От своя страна упражненията имат отношение и към подобряване на нарушената чревна перисталтика.


Мускулите на коремната стена се натоварват постепенно, без да се води до появата на болка. Дават се процедури с лечебно ходене.


Към днешна дата премахването на жлъчния мехур се провежда основно чрез лапароскопска хирургия, при която не се налага обхват на възстановяване, както при отворените операции. В случаите на прилагане на класическите хирургични методи нерядко се налагат по-големи разрези и срязване на мускулите на дясната половина на коремната стена по ребрената дъга.


След холецистектомия в първите 7-10 дни се избягват упражнения, свързани с интензивно напрягане и разтягане на мускулите на коремната стена с цел предотвратяване на евентуално изпускане на шевове, както и хернии в мястото на оперативния разрез.


При резекции на стомаха се променят и анатомични съотношения между отделните органи на храносмилателния тракт и моторната функция на червата и стомаха рязко се потиска, което от своя страна води до застой на чревното съдържимо и нарушения в процесите на храносмилане.