Миогелозите представляват дистрофични изменения в мускулната тъкан, получени в резултат от повтарящи се физически претоварвания, които при допир се усещат като по-плътни и болезнени участъци в мускулатурата.


Най-често миогелозите имат вретеновидна форма, а етиологията на образуването им се корени в преминаване на колоидалната система на протоплазмата на мускулните клетки от зол в гел. Откъде идва и наименованието.


Подобен тип промени се наблюдават и в мускулатурата при физическо натоварване. Те се срещат много често при спортисти. Обикновено се развиват в много лека степен, поради което миогелозата не дава симптоми. За съжаление, това се оказва „нож с две остриета“, тъй като липсата на симптоми или изразени в много лека степен не е стимул за спортиста да потърси лекарска помощ.



Това от своя страна води до постепенно развитие на дистрофични промени в по хода на сухожилията и костите, които се изразяват и в болкова симптоматика. От своя страна това води до прикриване на основната причина, а именно дистрофичните промени в мускулната тъкан.


При обективно изследване чрез палпация – мускулът се опипва внимателно, при което се установяват вретеновидни уплътнения по дължината му. Този метод за изследване е същият, който се прилага и при разкъсване на мускули. Находката наподобява тази, която се открива и при частично разкъсване на малко на брой мускулни влакна.


Разликата с мускулното разкъсване е, че при миогелозите е налице много слабо изразена по степен болкова симптоматика, което от своя страната значително улеснява прегледа чрез внимателна палпация. Болката се усеща само при по-изразен натиск върху самото уплътнение.


Самото уплътнение може постепенно да се редуцира при масаж върху областта. Критерий, който може да ни насочи към миогелоза е и наличието на слаба, преходна болка след физическо натоварване, която постепенно преминава в по-силна и по-продължителна в случаите, при които физическото натоварване продължи. В тези случаи се стига до постоянна болка, която е значително изразена по интензитет.


Успоредно с това се формират допълнителни уплътнения в местата на най-изразено натоварване. Но при своевременно вземане на съответните мерки – тази ситуация може да бъде предотвратена.


Лечението се изразява в избягване на съответните упражнения, водещи до проявата на болка, както и наблягане на водни процедури – включвайки подводна кинезитерапия, изразяваща се в изработването на комплекси от упражнения, масажи, топлинни и електропроцедури.


Важно е да се прави разлика между миогелозите и мускулната треска. Последната е състояние, при което след еднократно продължително надпрагово физическо натоварване, недостатъчно да предизвика патологични изменения в клетките, се задържа процеса на отстраняване на отпадните продукти от вътреклетъчните метаболитни процеси.


Мускулната треска постепенно отзвучава в рамките на 2-3 дни, като движенията и палпацията в тези мускули води до проявата на изразен болков синдром.


Най-често в тези ситуации успокояващ ефект има приемът на аспирин, както и парацетамол – по 1 таблетка на всеки 40 кг телесна тегло. Подпомагащ ефект има и умереното натоварване. Полезни могат да бъдат още масажите и водолечението.


Макар и сравнително рядко в спортната практика е възможно да се получат разкъсвания на фасцията на мускула. Обикновено се получава при директен удар върху контрахиран (съкратен) мускул. През разкъсването мускулните влакна излизат във формиран хернииран сак. В тези случаи лечението е оперативно.