Възстановяването като част от рехабилитационния план, при провеждане на физиотерапия, включва различни похвати. Един от тях, който през последните години постепенно започва да губи незаслужено почва в страна ни е и трудотерапията. Тя представлява метод на лечение, при което се използва целенасочено физическата и умствената дейност на пациента.


Значение за медицинската практика има т. нар. функционална трудотерапия, която използва отделни похвати. Установено е, че ако определено движение под формата на лечебна гимнастика се повтаря например 70-80 пъти, то умората след това е десетократно по-голяма в сравнение с извършване на същото движение, но с цялостна нервно-психична заангажираност.


Преди започване на процедурите е необходима предварителна преценка на физическите и умствените възможности на пациента – преглед, извършване на някои функционални проби, определяне състоянието на сърдечносъдовата система, двигателния апарат и на сензорните органи.



Стартиране на трудотерапия не бива да бъде забавяно, дори се препоръчва да започне още докато пациентът е в полупостелен режим. Важно значение има първоначалната програма да бъде лесно изпълнима.


Някои програми включват трудотерапия дори като основен компонент на възстановяването. Така ако общо се отделят по 6 часа ежедневно за провеждане на рехабилитация, то 3-4 часа от тях са отредени за трудотерапия. В останалото време се провежда физикална терапия – водни процедури, лечебна физкултура. Правилото е при наличие на болка – първо да се прилагат процедури от физиотерапията, които оказват обезболяващ ефект, след което се преминава към трудотерапия.


Посоченото време за рехабилитация трябва да преминава с прекъсвания. Така се редуват лека до умерена умора с почивка. Причината е, че пренапрежението и силната умора се отразяват неблагоприятно не само локално ниво (в мускулите, ангажирани с работния процес), но и на организма като цяло.


На първо място трудотерапията се насочва към обучение на пациента към пълна самостоятелност – хранене, миене, обличане, поставяне и сваляне на протези.


Какви са благоприятните въздействия на трудотерапията върху организма?

На първо място увеличаване обема на движенията в ставите, като паралелно с това се увеличава и мускуланат сила, както и издръжливостта на двигателния апарат и работния толеранс като цяло.


Налице е подобряване също и на координацията, сръчността и скоростта на движение на ставите. Пациентите съобщават и за подобряване на сензорните им усещания.


Важен, но не и изненадващ факт е, че трудотерапията има изключително важна роля в преодоляване на депресивните епизоди при пациенти, които са загубили в различна степен функционалност на един или няколко крайника. Чрез трудотерапията се дава възможност за извършване на полезна работа както за себе си, така и за околните, които редуцира и чувството за малоценност при тези пациенти.
Крайната цел на трудотерапевтичната програма е ресоциализацията на пациентите.


След провеждане на курсове за обучение на пациентите в извършване на основните им ежедневни навици, терапевтите се насочват към т. нар. професионална трудотерапия или обучение и тренировки за връщане към нормален работен процес. Първоначално се налага често трудоустрояване, но впоследствие постепенно пациентът може да бъде върнат отново към изпълнение на задължения преди инцидента.


На всеки 10-15 дни е необходимо да се прави „ревизия“ на състоянието на пациента и съответно стремеж към подобряване на резултатите и възможностите.


Отделенията или кабинетите по трудотерапия обикновено включват няколко звена – дървообработване при увреда на горни крайници; тъкачество за трениране както на горни, така и на долни крайници, едновременно с упражнение за координация. Други звена са шивачество и бродерия, полска и стопанска дейност и други.