Миофасциалните тригерни точки по своето естество представляват силно реактивни зони, локализирани в мускулните фасции. Обикновено при движение не дават симптоматика, но биха могли да се палпират – установени при опипване, ако са разположени повърхностно. При активиране обикновено проявяват болкова симптоматика.
Първичните или централни тригерни точки са локализирани винаги в централната част на мускулното коремче, където и мускулното напрежение е най-отчетливо. За разлика от това вторичните се формират следствие на активирана първична тригерна точка в съседен мускул.
Лечението на вторичната тригерна точка не би било успешно и дълготрайно ако не се въздейства върху първопричинната тригерна точка.
При наличие на изкривявания на гръбнака често около една централна точка се развиват множество сателитни. В този случай вторичните тригерни точки се наричат дифузни, а локализацията им е по линиите на изменено биомеханично напрежение.
Латентните тригерни точки могат да бъдат неактивни, а при реактивация може да не дават характерната болкова симптоматика. Наличието на латентни тригерни точки в мускулите освен риск от внезапно активиране водят и до хронична ригидност. Често се срещат при лица, водещи заседнал начин на живот.
Активирането на тригерна точка най-често се дължи на мускулно преобременяване или неправилно натоварване, също така наличие на мускулен дисбаланс, насилствена мускулна работа и други.
Активните тригерни точки биха могли да предизвикат формиране на вторични тригерни точки или тяхното хронифициране. При всяко стимулиране на дадена тригерна точка болката е идентична и винаги еднакво локализирана в съответна област, наречена прицелна (таргетна) зона.
Главоболието може да има множество източници, но причина може да бъде и активиране на миофасциална тригерна точка. Ако болката се проявява или засилва при определено положение на главата и шията и/или при натиск в определена област, най-вероятната етиология е тригерна точка.
Диагностиката и изследването на тригерни точки са изключително важни. С цел провокиране на симптоматиката, за изясняване на състоянието, е нужно освен локален провокативен натиск в областта на тригерната точка, също така и резистивно тестуване на изследвания мускул.
В анамнезата значение има отчитането на възраст, най-често заемана поза на тялото, затлъстяване или анорексия, видими белези, келоидни и други образувания по кожата, психически стрес, метаболитни заболявания, хиповитаминоза, както и не на последно място вродени мускулно-скелетни аномалии.
От първостепенна важност е силата на натиска да бъде постепенно увеличавана при тестване, но в никакъв случай не бива да се предозира поради риск от рефлекторен мускулен гард като отговор на болката.
При силно реактивна тригерна точка натискът трябва да бъде минимален, а при по-слабо активирана – може да бъде по-изразен. Декомпресията на точката е важно да се осъществи също бавно, плавно и постепенно.
При силно активирани точки, преди исхемичната компресия би могло да се приложи локална студена апликация. Криотерапията цели локално аналгезиране и потискане активността на тригерната точка.
Като задължително лечебно средство при терапия на тригерни точки се явяват стречинг и мускулно-инхибиторните техники - постизометрична релаксация и реципрочна инхибиция, с цел релаксиране на мускулатурата и нормализиране на мускулния тонус и дължина.
Освен споменатите техники биха могли да се използват и подходящи прийоми от проприоцептивното нервно-мускулно улесняване) с релаксиращ ефект.
Инжектиране на локални анестетици няма трайни терапевтични резултати най-често. Освен това значително по-често е налице възможност от рецидиви.
Третирането на тригерни точки посредством метода „суха” игла дава добри резултати, но постинжекционната чувствителност в тригерната точка може да персистира в продължение на 2-8 часа след процедурата. При някои случаи биха могли да се използват и акупунктурни игли.
Библиография:
1. Ferguson, L. W., Gerwin R.; Clinical Mastery of Treatment of Myofascial Pain;
2. Travell J., Simons. D.; Myofascial Pain and Dysfunction.
