По време на тренировка за гърди се натоварват значително раменните стави, което предполага задължителна предварителна загрявка, по възможност със стречинг. Така се избягва максимално възможността за травма. От значение е упражненията да се изпълняват в пълен обем, за да дадат максимален ефект. Така например е важно лостът от щангата да докосва гърдите. При вдигане на тежестите движението по-бързо и енергично, а при връщане – по-бавно.


При начинаещи един до два вида упражнения за гърди са напълно достатъчни по време на тренировка. При напредналите една тренировка може да включва само упражнения за гърди, като е препоръчително те да се ограничават до три или четири вида.


Най-сигурният хват на гирите, щангите и дъмбелите е т. нар. маймунски хват – представляващ захват, при който палецът е от срещуположната страна на останалите пръсти.



Автохтонните или вътрешните гръдни мускули се отнасят междуребрените мускули, заедно с musculus transversus thoracis и musculi subcostalis. Междуребрените мускули се разполагат в пространство между ребрата – от гръбначния стълб до захващането на ребрата за гръдната кост. Влакната им са ориентирани косо, напред и надолу.


Функцията на тези мускули се изразява в движение на ребрата, респективно и на гръдната стена, които имат отношение към гръдното дишане. При вдишване вземат участие предимно външните междуребрени мускули, докато при издишване – предимно вътрешните. Фасциите на гърдите са представени от два листа – fascia pectoralis и fascia endothoracica.


Диафрагмата също влиза в тази група мускули. Тя представлява плосък мускул, разполагащ се между гръдната и коремната кухина. Издава се куполообразно нагоре, към гръдната кухина, като по този начин образува два купола – ляв и десен.


Диафрагмата притежава три големи отвора – пред единия преминава аортата и гръдният лимфен проток. Пред този отвор и леко вляво преминава хранопроводът и двата блуждаещи нерва.


Положението на диафрагмата зависи от възрастта – при деца се намира малко по-нагоре, а при възрастни – съответно по-надолу. При едновременното съкращение на диафрагмата и коремните мускули налягането в коремната кухина се покачва. Осъществява се процесът на вдишване.