Тези увреждания заемат съществено място в спортния травматизъм. До 25-30% достигат уврежданията на мускулите и сухожилията. Голямата част от случаите се падат на увреждания на сухожилието (по неговата дължина или в мястото му на захващане).


Прави впечатление, че мускулната тъкан, която по-лесно може да се разкъса при силен опън, възникващ в тялото на мускула, се уврежда сравнително по-рядко от значително по-устойчивата сухожилна тъкан.


Отчасти обяснение може да бъде дадено с факта, че спортните или физическите натоварвания като цяло довеждат до по-бързо развитие на мускулатурата, а скоростта, с която укрепва структурата на сухожилието е значително по-бавна.



В тези случаи при възникване на по-мощен опън сухожилната тъкан не е в състояние да отговори на възникналото напрежение и постепенно се уврежда. При повтарящи се натоварвания с подобен ефект се води до дистрофични процеси.


Статистически данни показват, че залавното място на сухожилието е най-уязвимото му място.
Най-честата причина за частично или пълно разкъсване на сухожилие е мощен опън на целия мускулно-сухожилен апарат или само на сухожилието при мощна контракция на мускула му. Значително по-рядко като причина се явява травма, следствие порезна рана.


При микроразкъсване на залавното място на сухожилието се говори за инсерционит. При разкъсване на малко на брой влакна в самото сухожилие – тендинит.


При по-големи разкъсвания, независимо от мястото им се получава кръвоизлив и излив на лимфна течност, която води до оток и промяна формата на засегнатия участък. Често е налице е периостална реакция, която е съпроводена с изразена болка, тъй като периостът (плътна обвивка, покриваща костите) е богат на нервни окончания.


При пълно разкъсване на залавното място или на самото сухожилие се получава придърпване към другата кост, към която се захваща и съответно мускулът изпада в хипертонус – повишен мускулен тонус, като при съкращение. Така двата сухожилни края се раздалечават.


В някои случаи е възможно разкъсаното сухожилие да изтръгне парче от костта, към която е захванато – абрис фрактура. Ако се размести този костен остатък може да зарастне с траен дефект, което води до допълнителни дразнения в областта.


Получава се кръвоизлив, който постепенно се резорбира, но успоредно с това става основа за прорастване на съединителна тъкан и съответно образуване на сраствания. При натрупване на калциеви соли се образува периостоза.


Симптомите при инсерционит са оскъдни – появяват се при по-изразено опъване или силово съкращение в областта на травмирания участък. Възстановяването е кратно – в рамките на няколко дни отшумява. Сходна е клиничната картина и при тендинит.


Частичното разкъсване на залавното място на сухожилията е с най-изразени симптоми. Силната болка се дължи на засягането на добре инервирания периост. Налице е оток, видима деформация и смутена функция. Особено характерна е болката при разкъсване на ахилесовото сухожилие. Пациентите го определят като удар с камшик.


Микроразкъсваията се възстановяват в рамките на 3-4 дни, обикновено без необходимост от лечение. При частични разкъсвания на сухожилие се налага имобилизация на увредения участък – т. е. на мускула, чието сухожилие е засегнато. Ако мускулът действа в една става е необходимо само нейното обездвижване.


За по-бързо възстановяване на отеклата тъкан крайникът трябва да се поставя на по-високо от нивото на тялото през интервали от време. Срокът на имобилизация е различен при различните степени на разкъсване. Някои специалисти препоръчват още в средата на този период глухата гипсова превръзка да бъде заменена със снемаема. Това позволява започване на процедури – масаж, физикална терапия и други.


В началото упражненията имат за цел възстановяване на еластичността и тонуса, а след това постепенно възстановяване на силата и масата на мускула, който хипотрофира.


Пълното разкъсване на сухожилието подлежи на оперативно зашиване. Най-добре това да се извършва още в първите дни след травмата.