Травмите на крайниците в сравнение с тези на корема и съответно коремните органи могат да бъдат значително по-безобидни. Причината е, че често уврежданията остават скрити и безсимптомни до момент, в който се прояви животозастрашаващ кръвоизлив, перитонит (възпаление на ципата, покриваща коремната стена) или органна недостатъчност.
Вариацията в симптомите и проявите при коремните травми варират от силно болезнени травми до животозастрашаващо вътрешно кървене. Коремът е относително незащитена площ – липсва костна защита, както например имат гръдните органи (защитени от ребрата и гръдната кост или мозъкът, който е защитен от костите на черепа.
Най-често коремните травми се причиняват в спортове, в които се развива висока скорост, последвана от падане. Обикновено това са контактните спортове - футбол, хокей, бойни спортове и бойни изкуства. Също така в мотоциклетизма, колоезденето, фехтовката, планинското катерене, както и някои въздушни спортове.
По-рядко срещащи се, но потенциално значително по-опасни са вътрешни коремни наранявания от тъпи травми, възникватщи при удар или сблъсък с голям обект. Проникващите травма от спортове като фехтовка и стрелба са значително по-рядко.
Възможността за погрешна диагноза е значителна и последиците могат да бъдат сериозни. Трябва да се знаят характерните признаци и симптоми, както и възможните рискове, за да се даде преценка дали състезателят може да продължи състезанието или се налага транспортиране до спешен медицински център.
Една от най-честите травми на корема е удар в областта на слънчевия сплит. Получава се временна парализа на диафрагмата и потърпевшите изпитват усещане за "недостиг на въздух". Тези травми могат да се получат от удар с юмрук, рамо, каска или падане върху твърд тъп предмет.
Характерните симптоми са освен недостигът на въздух, също така значителна болка. В тези случаи се препоръчва свиване на коленете към тялото, което облекчава симптомите. При признаци на други увреди или симптомите, ако те не отшумят в рамките на 10-15 минути, се изисква транспорт до спешен медицински център.
Хернията е друго последствие на травма в коремната област. Основна причина за проявата е рязкото увеличаване на вътрекоремното налягане, поради мускулно съкращение или приложената отвън сила. Спортистът съобщава за болка и подутина в мястото на хернииралата структура.. При начална херния физически упражнения могат да бъдат достатъчни за стесняване на канала чрез хипертрофия на мускулатурата. Но при прогресираща херния се налага оперативно лечение. Благодарение на лапароскопските техники периодът на възстановяване и връщане към тренировки е значително скъсен.
При подозрения за херния е от значение консултацията със специалист, тъй като съществува риск от усложнение, а именно инкарцерация-заклещване на черва в херниалния отвор, което може да доведе до некроза, поради недостатъчно кръвоснабдяване.
При фрактури на долните ребра има вероятност за увреждане на черния дроб или далака, но също така съществува риск за засягане на плеврата или белодробната тъкан. Тазовата кухина и разполагащите се в нея органи обикновено са добре защитени при спортни травми, с изключение на спортовете с висока скорост като мотоциклетизъм и планинско катерене.
Тъпи травми високо в корема, особено в дясната страна, може да причинят увреждане на черния дроб. Тази травма може да бъде фатална, поради потенциалния кръвоизлив. Травма на слезката с разкъсване на капсулата е водеща причина за смърт при коремна травма. Вътрешният кръвоизлив или натискът от разкъсания далак могат да причиняват разтягане на диафрагмата, което се съпровожда с болка, ирадиираща към лявото рамо.
Удар в долната част на гърба може да доведе до контузия или разкъсване на бъбрек, което се изявяват най-често с поява на кръв в урината. Разкъсването на пикочния мехур е рядкост, най-често при пряк удар в областта, ако паралелно с това мехурът е пълен.
Ускореният пулс и ниското кръвно налягане показват наличие на вътрешни кръвоизливи. Образната диагностика е най-важният инструмент при оценката на спортист с коремна травма. В съображение влизат рентгенографията на корема (с или без контраст), компютърна томография и ехография. При ехографски преглед се извършва динамично изследване, което може да се повтаря на чести интервали. Въпреки че е особено полезен при наранявания на черния дроб и слезката, неговата чувствителност за идентифициране на панкреасни и стомашно-чревни наранявания е значително ниска.
