Травмите в областта на глезенната става при спортисти е една от най-честите мекотъкании увреди на опорно-двигателния апарат. Правилният подход при диагностицирането и последващите го рехабилитация и обезболяване са в основата на пълното възтановяне и връщане към нормалния ритъм на живот.


Глезенът е една от най-често навяхваните стави в човешкото тяло. Връзките му най-общо се увреждат при внезапно и прекомерно по обем разтягащо движение в ставата. Навяхването на глезена се наблюдава най-често при предварително съществуващи мускулна слабост или стари травми в областта на глезена.


Съществуват фактори, които се считат за спомагателни или предразполагащи към навяхвания. Такива са липсата на достатъчна физическа активност, каквото към момента, на фона на карантинни мерки, при голяма част от спортистите е сериозно застъпена като проблем.



Тук се включва слаб мускулен тонус, контрактирана ставна капсула и сухожилия. Намалената проприоцептивност, съчетана с неподходяща физическа активност, също може да бъде допълнителен фактор.


Инциденти или недпредвидени обстоятелства, които водят до механично напрежение, надхвърлящо границите на опън на ставната капсула и връзки на глезена са основен фактор. Затлъстяването може да допринесе за получаването на навяхвания чрез увеличаване на кинетичната енергия до ниво, което превишава лимита на издържливост на връзковия апарат.


Според проучване на военномедицинската академия в САЩ рискът от медиална глезенна увреда (от вътрешната страна на крака) при навяхване е по-голям при мъже спортисти, отколкото при жени, занимаващи се активно със спорт.


Според други проучвания при 22% от хората с повтарящи се навяхвания основен фактор е слaбостта на мускулите от латералната (страничната) част на подбедрицата – musculus peroneus longus и musculus peroneus brevis. Авторите смятат, че това е допринесло за повтарящи се епизоди на навяхвания, особено при ненапълно завършена рехабилитация на глезена.


Като друга причина се посочва увредените лигаменти е възможно да зарастват в удължена позиция, поради натрупването на съединителна тъкан между увредените им краища. Това е важен фактор, който повлиява стабилността на глезенната става. Според някои автори функционалната нестабилност на глезенната става, водеща до повтарящи се епизоди на навяхвания, се дължи на загуба на проприоцепция в стъпалото.


Болката е основният симптом при дисторзия на глезена. Тя може да бъде с различен интензитет, който невинаги отговаря на степентта и тежестта на увреждане на връзките. Обезболяващите и противовъзпалителните средства са основен метод за справяне с болковия синдром.


При навяхвания от първа степен, когато структурната цялост на връзковия апарат на глезена е ненарушена, задачите на кинезитерапията са да повлияе на симптомите вследствие на травмата: оток, болка и нарушена подвижност. Средства за повлияване на отока са компресивна превръка, криотерапия (налагане на мястото със студени компреси или лед) и не на последно място кинезиотейпинг.