Терапията с лечебна кал има няколко основни механизма на действие – термичен, механичен и химичен. С изотопни методи през здрава кожа е установен обменът на йони както от пелоида към кожата, така и обратно. През кожата преминават микроелементи като сяра, фосфор, калций, йод, желязо и други. Паралелно с това навлизат още биогенни стимулатори, антибиотици, мастни киселини, ензими, витаминоподобни вещества и други. (Към първа част на материала)


Освен трофична функция за ставния хрущял, пелоидите (лечебната кал) е подходяща още при ендокринна недостатъчност на яйчниците. Ефектът се дължи на естрогено-подобните вещества, които влизат в състава на калта. По този начин може да бъде повлиян и първичният стерилитет при някои пациентки.


Паралелно с това с топлинното действие, което оказват пелоидите са подходящи и при остатъчни възпалителни процеси на половата система.



Други заболявания, при които е подходящо прилагането на лечебна кал са понижената или повишената моторика, както и нарушената секреторна функция на стомаха. Освен това се стимулира образуването на жлъчен сок, който има значение за смилането и усвояването на мазнини.


Някои кожни заболявания също са показани са терапия с лечебна кал – например уртикария, псориазис. Освен това някои заболявания на съдовете – хроничен тромбофлебит, облитериращ ендартерит и други.


От значение е да се има предвид и т. нар. лечебна криза при калолечение. Възможно е да се проявят локални признаци, както и някои общи прояви – отпадналост, безапетитие, общо неразположение, повишена температура или ускоряване на пулса. Тези реакции са характерни при предозиране и не трябва да се допускат. Ако се проявят се налага намаляване дозировката на терапията или преустановяване в рамките на 1-2 дни.


Какви са методите за приложение на лечебна кал?

Най-общо могат да бъдат разделени на общи и локални. При общите върху тялото се нанася слой с дебелина до 4-5 см, след което се увива с чаршафи. Покриват се тялото и крайниците, но зоната на сърцето не се третира.


Локалните кални апликации се правят на горни крайници – кални ръкави, на ходила и подбедрици – кални ботуши, на ходила с глезенна става – кални обувки, на задна и странична част на шията – лечебна яка, на кръста – калолечебен пояс и други.


Времетраенето на процедурата варира от 15 до 30 минути, като всеки курс включва 15-20 процедури. След всяка кална процедура пациентът се измива с топъл душ, но без да се използват измиващи продукти, за да може да не се отмива и минералната мантия (солева покривка върху кожата).


Познат като Египетски метод, комбинацията от калолечебна процедура и слънцегреене е много подходяща по време на почивка на морето. Прави се нанасяне на калта по тялото, след което се оставя да изсъхне на слънце. Този метод не води до обременяване на организма, а същевременно съчетава действието и на двата метода.


Кални вани се правят с разредена кал във вода в различни съотношения. Водата може да бъде морска, минерална или обикновена. Могат да се прилагат цялостни, полувани или частични вани. Особено подходящи са при различни деформации на гръбначния стълб и крайниците. Важно е да се има предвид и фактът, че калните вани натоварват както сърдечносъдовата, така и нервната система.


Друг метод за приложение са калните тампони – влагалищни или ректални. Използва се за целта стерилизирана кал, която предварително се загрява до 50 градуса. Продължителността на процедурата е 30-40 минути. Може да се съчета и с кални гащета – нанасяне на дебел слой от пелоида на кръста и до средата на бедрата.


Прилагат се още кални компреси, калоелектрофореза и други.


Противопоказания за процедурата са инфекциозни заболявания, злокачествени тумори, тиреотоксикоза, сърдечна декомпенсация от втора и трета степен, аневризми, аритмии и хипертония трета степен.


Библиография:
1. Физикална терапия – обща и специална част, Рязкова М., Кирова И., София, 2002 г.
2. Основи на физикалната медицина, физикалната терапия и рехабилитацията, Колева И., част 2, София, 2015 г.