Освен с почивка, слънце и приятни плажни емоции – морето и като цяло морският климат имат дълбока връзка с лечението на често срещани заболявания. Познат още като таласотерапия или морелечение – методът се използва като част от физикалната терапия при различни състояния и заболявания. Това налага и строежът на санаториума на места, където подобен тип терапия може да бъде провеждана, често и успоредно с балнеолечение (терапия с бани, най-често от минерална вода).
Ставни заболявания се повлияват много добре от таласотерапията, но изискват известно време на прилагане на факторите на морския климат. Проблем при консервативното лечение е, че все още се спори за етиологията на някои ставни заболявания, съответно и терапията е пряко зависима от първопричината на заболяването.
В тези случаи таласотерапията действа облекчаващо и с тенденция за предотвратяване на рецидиви при ревматоиден артрит, който има хроничен характер и тенденция за прогресиране с чести влошавания. Калолечение също може да бъде включено към терапията, но в умерени дози. Като повторни курсове се препоръчват на 6-9 месеца.
При болестта на Бехтерев таласотерапията намира място основно при първа степен на заболяването, като хелиотерапията има важно място в лечебната програма. Пясъчните вани също имат своето място в терапията при тези пациенти.
При дегенеративни заболявания на ставите често процесите са напреднали, когато пациентите потърсят помощ, най-често поради изразена и неовладяема болка. Освен методите на таласотерапията, включват се още лечебна гимнастика, както и лечебни масажи.
Морелечението включва аеротерапия, чието основно въздействие е върху дихателната лигавица, но също така ефект се отчита и върху кожата. Ефектът е от общ характер и играе роля на общо закаляващо средство, като през по-топлите месеци се предпочита тялото да бъде непокрито с дрехи (само с бански или бельо). Преди се е използвал методът на верандно лечение, при което пациентите са пребивавали близо до брега за определено време, след което се правела почивка. Възможни са и излагане за продължително време, без прекъсване, през нощта или деня.
Този тип излагане на т. нар. "йодни пари" е вид пасивно лечение, докато активната аерация се изразява в извършване на упражнения около морския бряг. Но в последния случай и насищането на белите дробове е много по-изразено, поради което не се препоръчва за всички пациенти.
Подобен тип процедури са подходящи при белодробни заболявания – включително алергии; функционални нерви разстройства, както и сърдечносъдови заболявания.
Хелиотерапията или лечението със слънчеви бани са важна част от профилактиката с морските климатични фактори. С подпрагово облъчване – без появата на зачервяване (еритема) се предпочита като процедура. С прагово облъчване до поява на леко зачервяване се прилага методът при някои дерматози – псориазис, витилиго, акне вулгарис.
Частично облъчване на локални участъци от кожата се провежда като здравата кожа, която няма да се излага на хелиотерапия, се намазва с фотозащитен крем.
Съществуват и разновдиности на хелиотерапията според интензивността на облъчването – като регулирането се осъществява чрез специални сенници. Използват се и устройства за концентриране на радиацията при дни с по-слаб интензитет на слънцегреенето. Процедурите се провеждат по таблици и формули, като се използват единицата хелиобиодоза.
Морските къпания, освен за забавление или разхлаждане, също могат да имат редица лечебни ефекти, които се дължат на термичния фактор – температурата, химичния състав на водата, хидростатичното действие чрез налягането.
Референции:
1. С. Стаматов, Клинична таласотерапия
