Стрийт фитнесът е дете на спортната гимнастика и бодибилдинга. Въпреки че този хибриден спорт е все още млад, може да се говори за поставени основи на стрийт фитнес културата в редица страни по света.

 

Практикуващите уличен фитнес в България не са така многобройни, както посетителите на конвенционалния фитнес. Тенденцията, обаче, е техният брой да нараства. Новият спорт е най-разпространен в страните от източна Европа и САЩ.


 

Основната идея на стрийт фитнеса е тренировката да бъде основана на използването на теглото на собственото тяло в упражненията. Предимството на този метод е синхронното трениране на повече от една мускулни групи, а не последните да се изолират за достигане на върхово натоварване и обем.

 

Изолацията на мускулни групи се отразява в непропорционалното им развитие. В резултат на това, когато трябва да бъде направено едно по-сложно движение, последователното включване на нееднакво развитите групи от мускули е недобре механизирано и неадекватно от биомеханична гледна точка.

 

Стрийт фитнесът включва комбинация от сложни и по-прости упражнения, развиващи комплексно най-малко 3 големи групи от мускули едновременно. Тези групи се съкращават последователно или в един и същ момент, което е много по - естествено за човешкото тяло, отколкото изолиращите упражнения във фитнес залите. В този ред на мисли, на лостовете се тренират движения, а не отделни мускули.

 

Ето защо, практикуващите стрийт фитнес се отличават с пропорционално развито тяло. Изпълняването на сложни упражнения, включващи голяма част от мускулатурата, идва много по-естествено за тях. Това съдейства за пълноценното предаване на движението от една двигателна верига на друга.

 

Тренировките са комплексни, с цикличен характер.

 

Започват с кръгово загряване на ставите, последвано от аеробна загрявка. Най-често последната се изразява в тичане или скачане на въже.

 

Същинската част от тренировката се изпълнява на земя, лост или успоредка. Най-изпълняваните упражнения са набирания, кофички, лицеви опори и клякания. Разработени са безброй програми от комбинации на горните базови упражнения и техни вариации за по-напреднали.

 

Продължителността на тренировката, броят на завъртени цикли, почивките между тях, броят на сериите и повторенията, всеки елемент от програмата е индивидуален и зависи от моментното физическо ниво, поставената цел и опитността на трениращия.

NEWS_MORE_BOX

 

 

Уличният фитнес се практикува на открито, на спортни площадки, в училищните дворове, из парковете. На подходящите места по-принцип се събира компания от трениращи, така че стрийт фитнесът е по-социална форма на физическа тренировка, отколкото стандартното трениране в зала.

 

Тъй като не по всяко време от годината е удачно да се спортува навън, за дома могат да бъдат закупени стойки за лицеви опори, ластици и друга екипировка, която да позволява поддържането на форма и през студените месеци.

 

Освен спортуването на чист въздух, друго предимство на уличния фитнес е това, че той не е обвързан с финансови средства. Единствената инвестиция е тази на повече време и отдаденост.

 

Относно необходимата екипировка, такава почти няма. Препоръчителна е употребата на ръкавици. По-напредналите прибавят към тежестта на тялото допълнителни тежести за крака или жилетки. Друг начин за увеличаване на натоварването е промяната в ъгъла на изпълнение на упражненията.

 

По обясними причини стрийт фитнесът не се препоръчва на хора със ставни проблеми, слабост на съединителната тъкан и проблеми с гръбначния стълб. Наднорменото тегло също е противопоказно за практикуването на този спорт.

 

За начинаещите е препоръчително умереното и постепенно навлизане в спецификата на уличния фитнес. За начало е важно да се установи физическото ниво чрез коремни преси и лицеви опори в къщи. След това, на лостовете се започва с по-леки натоварвания, за да се даде възможност на тялото да усвои новия вид движение.

 

Съществена разлика с конвенционалния фитнес е, че, в случая, няма машини, които да ограничават обхвата на движенията. Ето защо, за неопитното тяло, несвикнало с биомеханиката на новите упражнения и заслепено от прекомерна амбиция, има опасност от травми.

 

Увеличаването на продължителността, интензитета и сложността на извършваните движения става бавно, с времето.