Стрийт фитнесът е дете на спортната гимнастика и бодибилдинга. Въпреки че този хибриден спорт е все още млад, може да се говори за поставени основи на стрийт фитнес културата в редица страни по света.
Практикуващите уличен фитнес в България не са така многобройни, както посетителите на конвенционалния фитнес. Тенденцията, обаче, е техният брой да нараства. Новият спорт е най-разпространен в страните от източна Европа и САЩ.
Основната идея на стрийт фитнеса е тренировката да бъде основана на използването на теглото на собственото тяло в упражненията. Предимството на този метод е синхронното трениране на повече от една мускулни групи, а не последните да се изолират за достигане на върхово натоварване и обем.
Изолацията на мускулни групи се отразява в непропорционалното им развитие. В резултат на това, когато трябва да бъде направено едно по-сложно движение, последователното включване на нееднакво развитите групи от мускули е недобре механизирано и неадекватно от биомеханична гледна точка.
Стрийт фитнесът включва комбинация от сложни и по-прости упражнения, развиващи комплексно най-малко 3 големи групи от мускули едновременно. Тези групи се съкращават последователно или в един и същ момент, което е много по - естествено за човешкото тяло, отколкото изолиращите упражнения във фитнес залите. В този ред на мисли, на лостовете се тренират движения, а не отделни мускули.
Ето защо, практикуващите стрийт фитнес се отличават с пропорционално развито тяло. Изпълняването на сложни упражнения, включващи голяма част от мускулатурата, идва много по-естествено за тях. Това съдейства за пълноценното предаване на движението от една двигателна верига на друга.
Тренировките са комплексни, с цикличен характер.
Започват с кръгово загряване на ставите, последвано от аеробна загрявка. Най-често последната се изразява в тичане или скачане на въже.
Същинската част от тренировката се изпълнява на земя, лост или успоредка. Най-изпълняваните упражнения са набирания, кофички, лицеви опори и клякания. Разработени са безброй програми от комбинации на горните базови упражнения и техни вариации за по-напреднали.
Продължителността на тренировката, броят на завъртени цикли, почивките между тях, броят на сериите и повторенията, всеки елемент от програмата е индивидуален и зависи от моментното физическо ниво, поставената цел и опитността на трениращия.
Уличният фитнес се практикува на открито, на спортни площадки, в училищните дворове, из парковете. На подходящите места по-принцип се събира компания от трениращи, така че стрийт фитнесът е по-социална форма на физическа тренировка, отколкото стандартното трениране в зала.
Тъй като не по всяко време от годината е удачно да се спортува навън, за дома могат да бъдат закупени стойки за лицеви опори, ластици и друга екипировка, която да позволява поддържането на форма и през студените месеци.
Освен спортуването на чист въздух, друго предимство на уличния фитнес е това, че той не е обвързан с финансови средства. Единствената инвестиция е тази на повече време и отдаденост.
Относно необходимата екипировка, такава почти няма. Препоръчителна е употребата на ръкавици. По-напредналите прибавят към тежестта на тялото допълнителни тежести за крака или жилетки. Друг начин за увеличаване на натоварването е промяната в ъгъла на изпълнение на упражненията.
По обясними причини стрийт фитнесът не се препоръчва на хора със ставни проблеми, слабост на съединителната тъкан и проблеми с гръбначния стълб. Наднорменото тегло също е противопоказно за практикуването на този спорт.
За начинаещите е препоръчително умереното и постепенно навлизане в спецификата на уличния фитнес. За начало е важно да се установи физическото ниво чрез коремни преси и лицеви опори в къщи. След това, на лостовете се започва с по-леки натоварвания, за да се даде възможност на тялото да усвои новия вид движение.
Съществена разлика с конвенционалния фитнес е, че, в случая, няма машини, които да ограничават обхвата на движенията. Ето защо, за неопитното тяло, несвикнало с биомеханиката на новите упражнения и заслепено от прекомерна амбиция, има опасност от травми.
Увеличаването на продължителността, интензитета и сложността на извършваните движения става бавно, с времето.
