Характерно за различни тъкани в човешкото тяло е способността им за регенерация, което от своя страна води до адаптиране при промяна на условията, включвайки тук и повишено натоварване. Всяка тъкан и съответно изграждените от нея органи и системи реагират по свой собствен начин.


Например ставите увеличават обема си на еластичност, докато мускулите увеличават силата си, а мускулните клетки обема си. Но за всички тъкани е необходим известен период на адаптиране, а в случаите, в които такова време не е било осигурено, то се стига до появата на травми от пренапрежение. Стрес фрактурите са един от най-често срещаните примери за такъв тип травми.


При интензивно и надпрагово, повтарящо се натоварване с времето уморените мускули не са в състояние да „поглъщат“ ударното напрежение, като го предават но костите. Това от своя страна води до микро увреждания и образуване на фрактурни цепки или „пукнатини“, които могат да нарастват. Костта опитва да възстанови тъканта, но не във всички случаи това е ефективно.



Предпоставки

  • Рязко увеличаване интензивността и продължителността на тренировките без предварителна подготовка;
  • Рязко връщане към практикуван спорт след период на почивка, но без постепенно повишаване на натоварването;
  • Не добре изпълнени техники при различни спортове;
  • Фактор с важно значение са износени или неудобни обувки. В някои случаи те могат да бъдат неподходящи за съответния спорт. Приблизително 800км е пробегът с едни обувки, след което се смята, че трябва да бъдат подменени с нови;
  • Костните деформации също са фактор, особено когато не бъдат установени;
  • Не на последно място е недостигът на витамини и минерали;

Хормоналните изменения при жените имат важно значение, като рисков фактор е не само процесът на остеопороза, но също така страдащите от ендокринно-метаболитни нарушения, които могат да променят състоянието на костта и да я отслабят.


Някои професии и спортове също могат да бъдат рисков фактор. Пример са състезатели в маратон, танцьори, трениращи художествена гимнастика, баскетбол. По отношение на професии – носенето на подсилени обувки за дълги разстояния – например марш при войници може да доведе до стрес фрактури.


Стрес фрактурите в около 50%, според различни статистики, засягат долните крайници, като най-често са локализирани в областта на подбедрицата или ходилото.


Към клиничната картина се открояват симптоми на болка, която се появява по време на тренировка и изчезва при почивка в началото, но постепенно се задълбочава с течение на времето. Признак е и болката в областта на засегната кост при натиск.


Стрес фрактурите се забелязват трудно на рентгенографии, затова се налага и извършването на ядрено-магнитен резонанс.


Хронифициране на проблема се отчита при неглижиране на първите симптоми, като често в тези случаи обездвижването се оказва недостатъчно.


Препоръките включват оптимизиране на техниките при съответните спортове или професии, както и даването на по-дълга почивка след тежки натоварвания. Важен факт е, че опорно-двигателният апарат се възстановява по-дълго от сърдечносъдовата система.


Общофизическите упражнения (упражнения за цялото тяло) са позволени, но без никакво натоварване на засегнатото място. Едва след 2-3 седмици, преминали без болка, може да се мисли за постепенно увеличаване на интензивността на тренировките.


Заздравяването на костта и пълното възстановяване най-често отнема от 4 до 6 седмици.


За ускоряване на възстановяването се препоръчва и прилагане на физиотерапия, с цел по-бърза регенерация на увредената тъкан.


Референции:
1. Stress Fractures, Cleveland Clinic;
2. T. May; R. Marappa-Ganeshan, Stress Fractures, NIH.