Астмата, индуцирана от физическо усилие, е термин, който спада към група състояния, отличаващи се с повишена реактивност на дихателните пътища и бронхоконстрикция – свиване при натоварване. Налице е бронхиална хиперреактивност. Тези състояния са групирани под общия термин дисфункция на малките дихателни пътища.
Състояние, при което се наблюдава стеснение на дихателните пътища по време на физическо натоварване или непосредствено след тренировка създава значителен проблем, особено при активно спортуващи или занимаващи се професионално със спорт.
Налице е ограничаване на въздушния поток и намаляване на физическата работоспособност. Като причини се посочват основно и преохлаждане на дихателните пътища по време на тренировка, причинено от хипервентилация, както и освобождаване на възпалителни медиатори.
Поведението включва фармакологични и нефармакологични методи, като внимание заслужава включването на инхалаторни бързодействащи бронходилататори преди тренировка, както и избягване на провокиращите фактори.
Стеснение на дихателните пътища по време на физическо усилие се среща при 5 до 20% от възрастните и 3 – 35% от децата под 16 години. Процентът при професионалните атлети е средно 21% – това означава, че почти всеки пети професионален спортист е засегнат от това състояние. Особено засегнати са атлети, практикуващи водни и зимни спортове за издръжливост, при които тренировките са свързани с продължително излагане на сух и студен въздух и хипервентилация с предимно дишане през устата.
При пациентите с клинично установена бронхиална астма процентът на бронхоконстрикция, индуцирана от физическо усилие, е над 90%. Две са водещите теории, които се посочват за бронхоспазъма при физическо усилие - осмотична и термична. Според осмотичната теория в основата на процеса стои промяната в осмотичното налягане на повърхността на дихателната лигавица по време на физическо усилие.
Комбинацията от сух и студен въздух заедно с повишената вентилация по време на физическо усилие предизвиква дехидратация на дихателната лигавица. Загубата на вода от лигавицата активира освобождаването на възпалителни медиатори, които имат централна роля в медиирането на бронхоспазъма.
Термичната теория допълва описания механизъм, като обръща внимание и на температурния градиент между дихателните пътища и околната среда, който е причина за рязко охлаждане и реактивно затопляне на лигавицата. То от своя страна е причина за рецепторно дразнене и свиване на гладката мускулатура на бронхите.
Клинично бронхоконстрикцията при физическо усилие се проявява като субективно усещане за задух и стягане в гърдите, както и кашлица и хриптене при индуциране на физическо натоварване. Началото на симптомите е 2 до 5 минути след начало на интензивно физическо натоварване с максимум около десетата минута и пълно отшумяване до час след прекратяване на усилието.
Състоянието може да има слаба или почти липсваща субективна изява и да бъде обективизирано единствено по време на функционално изследване на дишането.
Лечението на бронхоконстриктивните състояния по време на физическо усилие включва комплекс от мерки, както медикаментозни, така и немедикаментозни. На спортистите се препоръчва избягване на физически усилия в условия на твърде сух, студен и замърсен въздух, както и постепенно вработване във физическата активност и качествена загрявка.
Според статистически данни регулирането на телесното тегло и придържането към здравословна диета, бедна на сол и богата на омега-3 ненаситени мастни киселини, има протективен ефект върху състоянието.
Референции:
1. Price OJ, Sewry N, Schwellnus M, et al., Prevalence of lower airway dysfunction in athletes: a systematic review and meta-analysis by a subgroup of the IOC consensus group on ‘acute respiratory illness in the thlete’, British Journal of Sports Medicine, 2022;
2. Aggarwal, B., A. Berend, Exercise-induced bronchoconstriction: prevalence, pathophysiology, patient impact, diagnosis and management, Primary Care Respiratory Medicine, 2018.
