Спортът играе важна роля при лечението на диабет, тъй като по време на активно движение се намалява нивото на кръвната захар. Важно за пациентите е дългосрочното влияние на редовните тренировки върху развитието на заболяването. При натоварване чувствителността на мускулните клетки за инсулин се покачва. Вследствие на това същото количество приети въглехидрати предизвикват по-ниско покачване на кръвната захар и респективно същото количество инсулин води до по-изразено намаление на кръвната захар.

 


При физическо натоварване се засилват обменните процеси в мускулатурата, както и изгарянето на мазнини и въглехидрати, което улеснява контрола на теглото.


Принципно всяка форма на физическа активност, независимо от продължителността или интензитета, е подходяща за подобряване обмяната на веществата при диабетици. Изключение правят резките натоварвания като вдигане на тежести, хвърляне на гюле и скокове.

 

Броят и видът на тренировките се определят преди всичко от възрастта, досегашната спортна активност, теглото и придружаващите заболявания.

 

Най-подходящи за диабетиците са спортовете за издръжливост. Те са свързани с активната обмяна на веществата и се практикуват дълго време. Важна е редовната, в най-добрия случай всекидневна тренировка.

 

При повечето болни от диабет от типа 2 не съществува никакъв риск при спортуването, напротив - свалянето на теглото и физическата активност са основополагащи при терапията. Над половината от всички диабетици могат по този начин да намалят значително кръвната си захар.

 

Диабетици от типа 1 и 2, които са инсулинозависими или приемат медикаменти за поддържане на нормалната си кръвна захар, трябва да спазват някои правила, преди да започнат активно да спортуват. При тях съществува опасност от хипогликемия (намаляване на кръвната захар под нормата), в случай че терапията им не е пригодена към високата употреба на захар. При кратки тренировки може да последва корекция чрез прием на въглехидрати. При по-дълги тренировки дозата на инсулина трябва да се намали и често да се приема допълнително количество храна.

 

Преди започване на тренировките диабетиците задължително трябва да се консултират с лекар, за да могат при всякакъв вид спорт да контролират добре кръвната си захар. След тежки физически натоварвания намалената доза инсулин е препоръчителна за още 1-2 дни, тъй като, от една страна, още е повишена чувствителността към инсулина, а от друга, възстановяването на резервите от въглехидрати в мускулатурата също отнема време. Диабетиците трябва да са особенно внимателни и да не оставят организма си без необходимата доза инсулин. При липса на минимална стойност от хормона в кръвта никаква гликоза не постъпва в клетката. Тогава енергията се добива от обмяната на мазнините, чиито продукти водят до намаляване ph на кръвта и в най-лошия случай до загуба на съзнание, кетоацидозна кома.



Редовното движение води до:

- намаление на инсулиновата нужда в организма;
- подобряване гликозния толеранс;
- намаляване концентрацията на кръвната захар, при което част от гликозата в кръвта се трансформира в енергия;
- забавяне и спиране на заболяванията на кръвоносните съдове.



Подходящи спортове:

 

Каране на колело: Нивото на кръвната захар трябва да се измери преди, по време и след каране. Препоръчително е да се поддържа скорост от 10-15 км/ч, за да не се претоварва организмът. При по-дълги или целодневни турове трябва да се правят редовни почивки и да се спазва съответният хранителен прием.

 

Гимнастиката е подходяща и за двата типа диабетици. Тя подобрява подвижността и координацията. При нея се цели разхлабване, опъване и подсилване на мускулатурата. Специалистите предупреждават, че упражнения с изометрично натоварване, т.е. такива със специално дихателно налягане (позиция, вдигане на тежести) са неподходящи.

 

Джогинг. Нивото на кръвната захар трябва да се измери преди всяка обиколка. Пулсовата честота при тренировка варира между 130 и 150 удара в минута (в зависимост от възрастта.

 

Екстремни спортове като катерене, скачане с парашут или бънджи, парапланеризъм или каране на мотор, поради рязко проявяващата се хипогликемия, са неподходящи при диабетици. При това съществува заплаха за живота, тъй като контролът на захарта се провежда трудно в такива условия.