Според класическата дефиниция спортното сърце е доброкачествено увеличаване на обема и масата на сърцето, което се дължи на адаптационни механизми към системните физически натоварвания.


За първи път изразът „спортно сърце” е използван при ски бегачи, при които се установяват увеличени сърдечни размери, което е предпоставка за увеличаване на работоспособността.


През последните години в резултат на развиващите се диагностични методи за изследване на активни спортисти понятието „спортно сърце” придоби нови измерения. В контекста на нарастващия брой случаи на внезапна сърдечна смърт при млади спортисти се натрупват данни, че ремоделирането на сърцето, в резултат на спорта може да маскира потенциално рискови подлежащи сърдечносъдови заболявания.



Адаптационните промени при спортно сърце водят и до специфични промени на ЕКГ. До 90% от тези промени са доброкачествени и не налагат допълнителни изследвания. Независимо от това скрининговите програми при спортисти са задължителни, поради риска от настъпване на внезапна сърдечна смърт при млади спортисти. ЕКГ-отклоненията са два пъти по-често при мъже и то основно трениращите спортове за издръжливост. По-специфични са ЕКГ промените при жени, юноши и атлети от черната раса.


Най-чести и изразени промени са налице при занимаващите се със ски бягане, колоездене и гребане. Поради повишената вагусова инервация при спортисти възникват доброкачествени ритъмно-проводни нарушения, а с Холтер се установяват камерни и надкамерни екстрасистоли.


Внезапната сърдечна смърт при спортисти най-често настъпва при голямо физическо натоварване и без предшестващи симптоми. Поради зачестяване на случаите през последните години в САЩ и Европа се правят допълнителни скрининг програми за установяване на неразпонати сърдечни заболявания. Поставя се въпросът и за това дали интензивните тренировки не повишават, дори и в минимална степен сърдечносъдовия риск.


Няколко проучвания излизат с резултати, че при интензивни спортни занимания се покачват в умерена степен сърдечните тропонини и натриуретичният пептид. Те от своя страна са показатели за преходна миокардна увреда.


От своя страна тези преходни лезии имат потенциала да доведат до увреждания на дясната камера и съответно неблагоприятен ефект върху помпената и функция.


Ефектът от силовите тренировки, непосредствено след започването им, се изразява в леко повишаване на кислородната консумация и сърдечния дебит, както и съществено повишаване на артериалното налягане и сърдечната честота.


При спортисти е налице, макар и минимално, но статистически значимо увеличаване на размерите на сърдечните кухини. През последните години се натрупват данни, че системните тренировки за издръжливост водят до сериозни промени в дяснокамерната функция и морфология, които в някои случаи могат да доведат до трайно ремоделиране и повишен риск от животозастрашаваща аритмия.


По време на натоварване стресът върху стените на дясната камера драстично нараства. Физическото натоварване като тригер за летални камерни тахиаритмии е най-често на фона на неразпонато в миналото сърдечно заболяване.


Особено важна в диференциално-диагностичен план е разликата между хипертрофичната кардиомиопатия и спортното сърце. В случаите, при които на фона на приложената диагностика състоянието остава неуточнено се налага спиране на активнта спортна дейност, тъй като промените по типа на спортно сърце претърпяват значително обратно развитие.


Библиография:
1. Груев И., „ЕКГ промени при спортисти”, сп. Медицина и спорт, бр. 3-4, 2014г.
2. Груев И., „Спортно сърце – на границата между норма и патология”, сп. Медицина и спорт, бр. 3-4, 2014 г.