Спортните храни и добавки отдавна вече са научно потвърдени средства за подобряване на постиженията, паралелно със съхраняване на физиологичното равновесие в организма на активно трениращия.


Но, за съжаление, далеч невинаги се прилагат оптимално – а това може, освен в незадоволителни спортни резултати, да се прояви и в различни по тежест неблагоприятни последствия.


Суроватъчният протеин се характеризира с по-лесната му усвояемост в сравнение с казеиновите продукти и по-ниския товар върху пуриновата обмяна в сравнение с месните, рибни и яйчени протеини. Но това са само някои от предимствата. Паралелно с това дозировката му в някои случаи е прекомерна и се разчита не на допълване, а на основно разчитане за белтъчните потребности на трениращите. Това може да доведе, на първо място, до относителен недоимък на други нутриенти – есенциални мастни киселини, фибри, витамини и минерали.



Употребата на 100 и повече грама чист протеин на ден при някои лица може бързо да доведе до претоварване на бъбреците. Препоръчително е употребата му да е не повече от 2 пъти на ден в количества до 30-40 грама, а останалото да се набавя от хранителни, включително растителни източници.


Омега-3 мастни киселини са важни за сърдечносъдовото здраве, както и за развитието на мозъка. Но те следва да се приемат умерено и да бъдат допълвани с растителни източници, като например – ленено и конопено семе, чиа, орехи, соево или рапично олио.


По 30-40 г сурови ядки и семена на ден обикновено са достатъчни, но друг вариант е суплементацията с 3-4 г добавъчен лецитин, най-добре на гранули или прах, който практически няма странични ефекти.


Коензим Q10 е с важно значение в енергийната продукция на клетките, най-вече в скелетната мускулатура и миокарда. Произвеждането му в организма често е недостатъчно, особено при продължителни натоварвания. Препоръчва се като дълготрайна суплементираща доза от 60-90 мг дневно.


Нуждите от калций умерено нарастват при дисциплините с вдигане на тежести и дълго бягане, в противовес на спортове, които слабо натоварват костите – каквито са водните. Препоръчва се да се осигури едно добро базово количество от хранителни източници – нискомаслени млечни продукти, риба, зеленчуци, сусамови и други семена – и евентуално да се суплементира умерено, в задължително съчетание с витамин Д.


По последни данни недоимъкът на магнезий е по-разпространен, отколкото този на калция. Установено е и намаляване на съдържанието му в зелените листа и ядките, които остават основен хранителен източник. Все по-често се счита за оптимално да се приемат продължително умерени дози перорално, които при необходимост (мускулно претоварване, особено ако е съчетано с психологичен стрес) се съчетават с външно (кожно) прилагане.


При спортове с обилно изпотяване магнезият може да се губи в значително количество, често заедно с калий, поради което има смисъл да се повишават  дозите на прием, както и да се прилагат рехидратиращи разтвори с калиев хлорид или цитрат.


Следва продължение...