Въпреки усилията на съвременната кардиология и на цялата медицинска общност, артериалната хипертония си остава причина номер едно за повишена заболяемост и смъртност от сърдечносъдови заболявания.


Физическата активност има значителен ефект върху борбата с редуциране стойностите на артериалното налягане и се препоръчва от всички ръководства като основен немедикаментозен метод в терапевтичните препоръки.


Честотата на високото кръвно налягане при млади спортисти в Европа, на средна възраст 25 години, е около 3%. Това е немалък брой на засегнатите в една или друга степен активно спортуващи.



Известно е, че по време на физическо натоварване систолното артериално налягане нараства, а диастолното остава стабилно или дори леко намалява. Въпреки че прогностичната стойност на хипертензивната реакция при натоварване не е напълно изяснена, има данни, че систолно артериално налягане от 200 мм живачен стълб е независим предиктор за неблагоприятни събития при здрави мъже на средна възраст.


Към днешна дата ръководствата посочват стойности на систолно артериално налягане ≥ 220 мм живачен стълб при мъже и ≥ 200 мм при жени, по време на велоергометричен тест, които налагат проследяване и холтер мониториране за изключване на артериална хипертония.


Необходимо е още включване и на лабораторни и инструментални изследвания за изключване на вторична хипертония и откриване на таргетно органно увреждане. В тази насока особено полезни са изследването за микроалбуминурия, каротидният ултразвук за диагностика на атеросклеротични плаки и ЕКГ. Подходящо е провеждане на ехокардиография за диагностициране на увеличена размери на сърцето – например при левокамерна хипертрофия.


За вторична хипертония се мисли при няколко налични фактора - ранно начало-преди 30-година възраст; липса на други рискови фактори (включително липса на фамилна анамнеза). Освен това тежка хипертония трета степен, която отговаря на стойности над 180/110 мм живак или наличие на хипертонични кризи. Значение има още рязкото повишаване на артериалното налягане при нормотензивни (с нормално налягане) пациенти или резистентна на терапията хипертония.


Много от медикаменти също могат да са причина за вторична хипертония. В тази група влизат противовъзпалителните средства и кортикостероидите, някои медикаменти за редуциране на теглото, еритропоетин, анаболни стероиди и други.


В случаите на измерени гранични стойности на артериалното налягане или съмнения за маскирана хипертония се препоръчва измерване на налягането в домашни условия или амбулаторно мониториране.


Умерената физическа активност от поне 150 минути седмично е част от немедикаментозните мерки за редуциране на хипертонията. Пациентите с добър котрол и без рискови фактори и придружаващи заболявания се допускат да спортуват всички видове спорт, като ежегодно подлежат на преоценка, включваща анамнеза, физикален преглед, ЕКГ и ехокардиография.


Пациентите с добре контролирано налягане, налични, но добре контролирани рискови фактори и без данни за таргетно-органно увреждане  също могат да тренират различни видове спорт, но преоценка на състоянието се прави през 6-12 месеца.


Терапията на хипертонията при спортисти започва с немедикаментозни мерки, които ако в тримесечен срок не дадат резултати се стартира медикаментозно лечение. При пациенти с трета степен хипертония или оценени с висок и много висок риск се препоръчва директно стартиране с медикаментозна терапия.


Целта е при всички спортисти да бъдат достигнати стойности под 140/90, като при пациентите до 65 години таргетът е под 130/80, когато тези стойности се толерират добре.


Бета блокерите са медикаменти на втора линия, като те са забранени при спортове като стрелба, биатлон, както и при брадикардия и проводни нарушения. Диуретиците са забранени при спортисти, тъй като могат да маскират употребата на някои забранени субстанции.


Важен момент в провеждането на спортни мероприятия е също задължителното наличие на дефибрилатор на всички спортни терени.