Ахилесовото сухожилие е най-голямото сухожилие в човешкото тяло. Натоварването, което пада върху него например по време на бягане, е изчислено на 6 до 8 пъти тежестта на тялото.


Разкъсването и като цяло травмите на това сухожилие се наблюдават преимуществено при мъжкия пол. Други фактори са дългият прием на някои антибиотици – например от групата на флуорохинолоните, локално лечение с инжекционни кортикостероиди. Освен това различни структурни, биохимични и биомеханични промени, свързани с напредването на възрастта също могат да окажат съществено влияние.


Наблюдава се зачестяване на руптурите на ахилесовото сухожилие. Причината е не само увеличаването броя на спортуващите активно, но и заседналият начин на живот в последните десетилетия. Значение има и популяризирането на различни методи и програми за поддържане на физическата форма, които често пъти се състоят от еднообразни натоварвания с висока интензивност.



За съжаление, около 25% от увредите на тази структура остават неразпознати при първия клиничен преглед и най-често се определят като навяхване в глезенната става.


Обичайното място на разкъсването на сухожилието е на 2-6 см нагоре от залавното му място на петата. Често това се обяснява с по-оскъдното кръвоснабдяване в тази зона.


Най-чести травми се наблюдават при стартиране на спринт или при спортове, свързани с отскачане – например баскетбол. Друг чест механизъм е при падане в дупка или по стълби, както и при падане от високо. Честа причина е и нелекувано или недобре лекувано хронично възпаление – тендинит.


Интересен и от значение факт е, че при някои хора походката може да не бъде смутена при разкъсване на сухожилието, поради компенсаторното действие на мускулите синергисти.


Лечението може да бъде както консервативно, така и оперативно. Имобилизацията може да бъде с гипсова шина или т. нар. брейс, обикновено са срок от един месец. Впоследствие за период от четири седмици се разрешава леко натоварване при протекция от ортеза. Напоследък набира популярност неоперативното лечение с ранно натоварване и носене на брейс.


Индикациите за консервативно лечение включват нежелание от страна на пациента за оперативно лечение, терминално болни пациенти или такива с няколко хронични заболявания.


Миниинвазивните техники са свързани с някои предимства, но от значение са и рискове, свързани с повишената вероятност за повторни разкъсвания в мястото на травмата. Индицирани са най-често поради търсене на козметичен резултат – минимален оперативен цикатрикс (белег). Но предимства са по-малкият риск от раневи проблеми (инфекция) спрямо откритата техника, както и значително по-кратък болничен престой.


Миниинвазивните техники се извършват под локална инфилтрационна анестезия. Не е необходимо да се прилага антибиотична или антитромботична профилактика, което е друг важен плюс, особено при пациенти предразположени към дълго кървене.


Във възстановителния период се назначава физиотерапия, включваща електрическа стимулация на мускулния комплекс, криотерапия и терапевтичен ултразвук. Масажът с напречно триене се препоръчва за минимално сформиране на цикатриална тъкан (белези) както върху кожата, така и върху самото сухожилие. Пациентите се обучават да движат глезена поне четири пъти на ден  - с извършване на 20 ° плантарна флексия (шпиц) и 10 ° дорзална флексия (контрашпиц).


От 6-та до 10-та седмица рехабилитацията преминава към използване на еластични ленти за съпротива, въртене на глезените, както и стоене на пръсти и пети.


След 10 седмици на пациентите се разрешават тренировка – например бягане, скачане, както и различни спортни дейности, но с несъстезателен характер.


Ранната мобилизация е от ключово значение за възстановяване на функцията и избягване на атрофия на мускулите на подбедрицата.


Възможността за възстановяване на краищата на сухожилието едно с друго е най-благоприятно през първите 72 часа от настъпване на увредата. Не е пределно ясно кога едно остро разкъсано сухожилие преминава в хронично, но се смята, че този период е от порядъка на 4 до 6 седмици след увредата.


При хронично разкъсаните сухожилия краищата са ретрахирани (свити), образува се празно пространство между тях и зарастването им самостоятелно става невъзможно. За запълване на това пространство между краищата на сухожилието се използват различни оперативни техники – с вземане на фасция от подбедрицата, различни синтетични импланти и други.