Тоталната-пълна руптура на ахилесовото сухожилие е често срещана увреда при т. нар. „неделни спортисти“ или тези, които спортуват само веднъж седмично. Така редките, но интензивни натоварвания водят до претоварване и последващи травми.


Функцията на сухожилието е в насочване крака надолу, повдигане на пръсти и отделяне на крака напред, при вървене. Тези функции показват важността на структурата практически всеки път, докато ходим.


Предпоставки за травми са инжектиране на стероиди в глезенната става, за намаляване на болката и възпалението, като медикаментът отслабва близко разполагащите се сухожилия и връзки. Освен това някои антибиотици – флуорохинолони – ципрофлоксацин, левофлоксацин, както и не на последно място затлъстяването.



При настъпване на травма частичното или пълно прекъсване на сухожилния сноп води до контрахиране на мускул triceps surae и участъците се отдалечават.


Тоталната руптура на ахилесовото сухожилие налага оперативно лечение, най-често последвано от гипсова имобилизация за различен период от време, ходене с помощни средства поне в рамките на 20 до 30 дни. Всичко това е предпоставка за нарушаване на проприорецепцията и равновесието.


Равновесието се поддържа от три системи - зрителна, вестибуларна и прориоцептивна. След тотална руптура на ахилесовото сухожилие, оперативна намеса и продължителна имобилизация се наблюдава деаферентация или промяна в проприоцептивната система от страна на травмирания крайник при нормална функция на останалите системи, свързани с равновесието.


Рехабилитацията след приблизително 45-дневната имобилизация и ходенето с помощни средства има основно значение за възстановяването.


Физиотерапевтичните процедури включват пасивни, активни и упражнения срещу еластично съпротивление. Освен това се включват още ексцентричен стречинг, упражнения на баланс борд и нестабилни повърхности, както и тренировка на постуралните рефлекси (свързани с позата и стойката).


В началото се започва с упражнения, които не затрудняват до голяма степен стабилността на пациента, но след това постепенно се преминава към тренировка на по-нестабилни повърхности и преминаване от отворени към затворени очи.


Правилно проведената проприоцептивна физиотерапевтична тренировка води до подобряване на равновесието, баланса и междумускулната синергия. Навременното започване е важен момент от гледна точка на по-доброто функционално възстановяване и превенция на последващи руптури на сухожилието.


За отчитането на резултатите най-често се използват тестове за статичен баланс, при който пациентът застава на един крак, повдига другия на около 10 см над пода, като ръцете са поставени на кръста, а очите са затворени.


Резултатът се измерва в секунда – времето, за което пациентът запазва равновесие. Тестът се повтаря два пъти, като се отчита по-добрият резултат.


Осезаема разлика се отчита при пациентите около двадесетият ден от началото на рехабилитационната терапия, като може да има приблизителни разлики в рамките на петнадесети до двадесет и пети ден.


Продължителността на стоене на един крак със затворени очи обикновено се покачва от 1-2 секунди до над 15. Освен това пациентите съобщават за субективно усещане за подобряване на походката. Също така се увеличава стабилността при извършване на ежедневната им дейност, включително по-бързо завръщане към физическата активност.


Референции:
1. Behm D., The effectiveness of resistance training using unstable surfaces and devices for rehabilitation, International Journal of Sports Physical Therapy, 2012;
2. Achilles tendon rupture, Mayo Clinic.