Продължителното или неправилно обездвижване (неоптималната имобилизация) на ръката може да доведе до значителна скованост, която се повлиява трудно във възстановителния период. При наличие на насложена инфекция изразеният оток води до допълнително формиране на фиброзна тъкан и увеличаване на ригидността на тъканите.
Ненавременно редуцираният оток може да бъде определен на своеобразно течно лепило, който продължил повече от 21 дни започва да фиброзира и да „стяга“ тъканите – налице е трудна подвижност, съпроводена с изразена болка.
За подобряване на сковаността важно значение има движението, но то също трябва да бъде умерено и да се увеличава стъпка по стъпка. Дозира се натоварването – защото претоварването може да има обратен ефект, да се доведе до допълнително възпаление и увеличаване на сковаността.
За отока – още след счупване, се прави копресионна превръзка, мануален лимфен дренаж, дълбока осцилация. Но за тези техники е необходимо носенете на ортеза, а не на гипс, тъй като през него трудно би се работило.
Прилага се и компресивен адхезивен бинт, който и пациентът може да си поставя, след като бъде обучен колко да стяга. Важно е в дисталната част на ръката стягането да е по-изразено, а към проксималната да намалява, за да се оттича лимфата. Пациентът трябва да сменя често бинтът в началото – дори на 4 часа, защото при намаляване на отока се разхлабва превързването.
Формираният цикатрикс на 21 дни след травма на тъканите има 15% издръжливост. Ако надвишим силата, която упражняваме върху него има риск от разкъсване и провокиране на ново възпаление.
Обездвижването може да бъде сваляно най-рано на 3-4 седмица, но се предпочита изчакване до 5-6 седмица.
Около 8 седмица се увеличава интензивността на натоварване, но без да се увеличава съпротивлението и без опън на тъканите.
Между 8 и 12 седмица крайникът може да се натоварва със стречинг, сплинтове за разтягане също могат да се поставят.
Напредъкът може да се измерва със сантиметрия, ъглометрия и силомер (динамометър).
На първо място значение има връщането на функционалността на ръката. Позицията на китката при счупване трябва да бъде в лека екстензия, така останалите структури са в оптимална позиция.
За връщане на функционалността на ръката е нужно пациентът да бъде насърчаван да я използва. Формират се патологични двигателни модели, които трябва да бъдат отстранявани.
В етап ремоделиране тъканите са много по-трудни за повлияване. Затова на ранен етап се започва с лек стречинг за дълго време, също така електростимулация за преобучаване за стягане и използване на мускулите.
Нощни сплинтове също могат да бъдат поставяни. Риск е, ако пациентът е с напреднал захарен диабет и няма особена осезаемост на ръцете. В такива случаи може да не усети участък, в който сплинтът притиска кожата и да се доведе до рани.
Целите, които се поставят пред пациента, трябва да бъдат трудни, но не невъзможни, за да има ефект и той да бъде мотивиран да работи.
Използване на огледална терапия също е един от методите при възстановяване на ръката, но като цяло ефектът е със смесен ефект. Трудно води до подобрение на контрола и на проприорецепцията.
От 1 до 4 ден след фрактурата ледът и като цяло криотерапията са показани, но е безпредметно след това да се продължава. След 4 ден е подходящо да се прави терапия с топлина, защото в противен случай се увеличава сковаността.
При пушачи и диабетици възстановяването като цяло е с по-бавни темпове. Възрастта също оказва значение – защото по-младите са и значително по-мотивирани да правят упражнения.
Рехабилитация може да се прави и има много добър дори в предоперативния период за по-добро възстановяване.
Референции:
1. Posttraumatic Hand Stiffness, National Library of Medicine;
2. Finger Stiffness After Fracture, Journal of Hand Surgery.
