Синдромът на „щракащата” лопатка е състояние, което се предизвиква от нарушаване на движението между лопатката и задната гръдна стена. Съпровожда се с изразен звук - т. нар. крепитации, особено при движения на ръката над главата. Звукът се получава при триене на меките тъкани (бурса, сухожилие или мускул) между лопатката и гръдната стена. В редки случаи причина за щракането може да е екзостоза от косталната повърхност на самата лопатка, фрактури на ребра или някои видове тумори.


Етиологията на „щракащата“ лопатка е различна, като предразполaгащите фактори са скапуларна дискинезия, бурсит, претоварване, както и остеохондром (хиперплазия на хрущяла).


При по-голямата част от пациентите находката, която се открива при образните изследвания, е именно остеохондром. Те са доброкачествени тумори, които се локализират най-често в метафизите на дългите кости. Локализации в лопатка също са описани, макар и по-рядко (около 3,2% от всички случаи на остеохондроми).



Остеохондромите обикновено са асимтоматични. Оплакванията настъпват при нарастване на костната маса (обемен процес), триене и ерозиране на съседни костни структури, бурсит и други. Симптоматиката се дължи на триене и последващо възпаление на тъканите в непосредствена близост - мускули, сухожилия.


Нерядко остеохондромът като причина за скапуларна дискинезия и „щракане“ остава неразпознат и пациентът се лекува дълго време погрешно.


Основно средство за диагностика си остава компютърната томография с възможност за триизмерна реконструкция и дигитална субтракция на крайника. Ядреномагнитният резонанс влиза в съображение при съмнение за мекотъканни увреждания, предизвикващи импинджмънт синдром.


Импинджмънт синдромът като част от  мускулно-скелетните дисфункции е един от най-честите здравословни проблеми, свързани с работното място, битовите дейности и спорта. Все по-голяма част от професиите извършват множество репетиторни (повтарящи се) движения с горния крайник и дланта.


Проучвания посочват, че често няма точна причина за развитието на „щракаща“ лопатка. Понякога това може да се дължи на промяна във формата или извивката на лопатката и повтарящите се движения. Нарушенията в обема и типа на движението на лопатката се дефинират като скапуларна дискинезия.


Най-често симптомите се изразяват в оплаквания от дискретно “щракане“ в лопатката при абдукция (отвеждане настрани) на крайника. Постепенно щракането зачестява до момент, в който се достига до заклещване в конкретна позиция и затруднение в движението. Болковият синдром се засилва пропорционално с нарастване на щракането. Паралелно с това се появява и козметична деформация с повдигане на лопатката.


Възможни са съпътстваща деформация на ребрата и компресия на белите дробове, макар пациентите в някои случаи да нямат дихателни оплаквания.


При симптоматичен пациент хирургичното лечение влиза в съображение. Възстановяването е бързо и в пряка зависимост от провеждането на активна кинезитерапия.


Причини за болки в рамото може да са от различно естество - например еднотипни движения, водещи до претоварване в раменна става и структурите около нея, травми в зоната, минали микротравми, на които не е обърнато навреме внимание и водещи на по-късен етап до вкалцяване на сухожилията.


Библиография:
1. Frost NL et al., Scapular osteochondromas treated with surgical excision. Orthopedics, 2010, 33(11): 804;
2. Han KJ et al., Subacromial impingement syndrome secondary to scapulothoracic dyskinesia, Knee Surgeon Sports Traumatology, 2012, 20 (10): 1958-1960.