Щракащият пръст е една от водещите причини за болка и нарушена трудоспособност в областта на ръката, при която дадено флексорно сухожилие причинява болезнено „щракане” при сгъване и разгъване на пръста на пациента. Често пъти пациентът търси помощ, когато пръстът е „заключен” в определено положение, най-често сгънат, което налага нежно и пасивно манипулиране от страна на лекаря до положение на пълно разгъване на пръста.

 

Щракащият пръст е резултат от задебеляване на флексорното сухожилие в дисталната част на дланта. Това задебеляване причинява затруднено приплъзване и заключване  на сухожилието в неговата сухожилна обвивка.


 

Симптомите са свързани със „заключване” или „закачане” на сухожилието по време на активна флексия и екстензия на пръста; повишена чувствителност и болка в дисталната част на дланта; болка, разпространяваща се към съответния пръст; сковаване на пръста при по-запуснати случаи; палпиращи се болезненост и крепитации; палпиращ се възел по дължината на повърхностното сухожилие на m. flexor digitorum superficialis, дистално от метакарпо-фалангеалната става; фиксирана флексорна деформация в проксималната интерфалангеална става, особено при по-напреднали случаи;

 

При децата състоянието рядко се съпровожда от болка, като често е билатерално (най-често засяга двата палеца). Диагностицирането най-често става между 1-4 годишна възраст, когато родителите забележат позиционно сгънатия палец на детето.

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

Диагнозата на щракащия пръст се поставя най-често въз основа на клиничната картина и прегледа. Лабораторни изследвания са необходими само при съпътстващи заболявания, като захарен диабет и ревматоиден артрит, при които щракащият пръст се среща по-често. Рентгенографии са необходими рядко и само като метод за изключване на други патологични причини в областта (остеоартритни шипове, свободни тела, авулзионни фрактури и др.)

 

Неоперативното лечение на щракащия пръст се състои в прилагането на кортикостероидни инжекции в областта на задебеленото сухожилно влагалище. При пациенти, които отказват кортикостероидни инжекции се използват индивидуално изработени шини, които придържат метакарпо-фалангеалната става в 10-15 градуса флексия, оставящи проксималната и дистална интерфалагеални стави свободни.

 

При липса на резултат от консервативното лечение се преминава към хирургично лечение, при което с локална анестезия и малка инцизия се освобождава сухожилието, като се прерязва задебелената му обивка.