С напредване на възрастта се влошават и качествата на костта, както и на останалите структури от опорно-двигателния апарат – лигаменти, сухожилия, стави. Поради натрупването на подлежащи заболявания с възрастта някои автори определят възрастните пациенти като един своеобразен „музей на патологии“.


Най-честите придружаващи заболявания са кардиологичните - артериалната хипертония, исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, но не само. Често са налице анемия, захарен диабет, увреждане на бъбреците в различна степен и други.


Всички подлежащи заболявания на пациента трябва да влизат в съображение при избора на лечение. Най-честите увреди на опорно-двигателния апарат са счупвания в горния (проксимален) участък от бедрената кост, фрактура на раменната и лъчевата (на предмишницата) кост и остеопоротичните счупвания на прешлените.



При възрастните дори и леки травми могат да станат причина за счупвания. Основната причина са промените в костта, които водят до нейната непълноценност. Дори и т. нар. нискоенергийни травми – при падане от височина от собствения ръст, например водят до фрактури.


Като най-честа причина за смърност от травми сред възрастното население са счупванията в горната част на бедрената кост – бедрената шийка и областта на трохантерния масив.


Фрактурата на бедрената шийка варира като честота от 5-6 до 80-85 случая на 100 000 души. С темпа на застаряване на населението се очаква до 2050 г. утрояване на случаите. Клиничната картина се изразява в скъсен долен крайник, който заема позиция на лека външна ротация. Налице е т. нар. положителен симптом на „закованата“ пета, който представлява невъзможност на пациента да повдигне крайника, а при повдигане с помощ - не може да го задържи.


Кръвоснабдяването в областта е богато и при разместване на костите в областта на счупването могат да бъдат разкъсани съдове, които имат пряко отношение към храненето на костта и водят към допълнителни усложнения.


Засягане на трохантерите (грапава костна издатина в горната външна част на бедрената кост) се среща на по-късна възраст – най-често над 80-годишна възраст. Проблемът при тези фрактури е, че в областта се залавят много мускули, които имат роля за разместване на костните повърхности, които участват в счупването. В някои случаи е възможно лечението чрез екстензия, но обездвижването крие рискове.


След стабилизиране на фрактурата и фиксацията се обсъжда обемът на движения, степента на натоварване на оперираната става. Препоръчва се спане по гръб в първите 3 до 6 седмици. Сгъването в тазобедрената става не трябва да бъде по-голямо от 90 градуса. Забранено е кръстосването на краката.


Навеждане от кръста също не се препоръчва, тъй като ъгълът на флексия (сгъване) в тазобедрената става се увеличава. Използването на тоалетна също изисква различни приспособления, с цел отбременяване на ставата. Препоръчва се седалката да бъде на по-високо ниво. За целта се купува специална седалка (с различна височина – 10-12см), която се закрепва за тоалетната чиния.


Степента на натоварване на оперирания крайник винаги се съобразява със състоянието на костта, особеностите на фрактурата и надеждността на фиксацията.


Библиография:
Презентация „Травми на опорно-двигателния апарат при възрастни пациенти“, доц. д-р Александър Пешев, симпозиум Физикална терапия и рехабилитация, БАН, 04.2019 г.