Ролфингът е техника, която придобива известност в края на миналия век. Като в основата ѝ е важността на правилната стойка, тъй като всички органи и системи са взаимно свързани – съответно при дисбаланс в едната се стига и до постепенни промени в останалите.


Изкривената и неправилна поза оказва допълнително натиск върху ставите и мускулите, което води до чувство за по-бърза умора и дори болки в кръста.


Ролфинг техниката разчита най-вече на дълбок масаж на мускулите и свързващите тъкани, които ги покриват фасции. Фасцията като структура придобива все по-голям интерес към функциите ѝ, тъй като дълги години е била подценявана. Тя има значение за предаване на значително количество информация в тялото, най-общо казано, като при дехидратация на тялото и обездвижване тази нейна функция значително „страда“.



Процедурите не се фокусират върху някакъв специфичен симптом, а върху манипулирането на фасциите в цялото тяло. Напрежението на свързващия апарат се редуцира чрез дълбок, бавен натиск, позволяващ удължаване и отделяне на спастичните, скъсени тъкани.


Не само мускулно-скелетни болки се повлияват от терапията, но ефект се оказва и при пациенти, които съобщават за трудности с дишането. Важно е да се отбележи, че причината за един проблем – например болки във врата може да бъде причинено от патологични промени в тазобедрената става.


Постурологията е най-общо казано наука за правилната позиция на човешкото тяло. Въздействието на техниката ролфинг повишава постуралната ефективност и по този начин се променя свободата на движенията, както и се подобрява общият тонус.
Две проучвания от 2014 и 2015 г. установяват, че терапията може да намали нивата на болка при пациенти с фибромиалгия и болки в долната част на гърба.


Протоколът, по който се провежда терапията се базира на 10 процедури, които са средно с продължителност от 60 до 90 минути.


Първите три сесии от протокола се фокусират върху повърхностните тъкани, следващите четири са с основен фокус по-дълбоко разположените тъкани, като специално внимание се обръща и на костите на таза. Като финал последните процедури от протокола са насочени към цялостния баланс на тялото, отново чрез постепенен и продължителен натиск в определени структури.


В първата сесия се набляга на техники за подобряване на качеството на дишане, както и се работи върху опорно-двигателния апарат на ръцете, гръдния кош и диафрагмата. При възможност се продължава с горната част на краката, подколенните сухожилия, шията и гръбначния стълб.


Втората сесия е насочена към осигуряване на стабилна основа за тялото чрез балансиране на стъпалото и мускулите на подбедрицата. Като плавно се преминава към трета.


При четвърта сесия основно се набляга на вътрешната арка на стъпалото, нагоре с умерен натиск по долните крайници, до дъното на таза. При пето посещение основно значение има балансиране на повърхностните и дълбоките коремни мускули, като се обръща внимание и на извивките на гръбнака.


Противопоказания за ролфинг са различни състояния и заболявания, свързани със слабост на костите (например остеопороза, чести фрактури). Също така не се препоръчва при пациенти, страдащи от остри кожни възпаления, както и онкологични заболявания и ревматоиден артрит.


По отношение на остеопорозата, дългият прием на кортизон също налага предварителни изследвания за костна плътност, преди да се премине към терапията.


Ролфирането като техника често налага дълбок и продължителен натиск, който може да води до временен дискомфорт, но не трябва в никакъв случай да бъде болезнено.


Библиография:
1. Х. Бреклингаус; Ролфинг - структурна интеграция, Lebenshaus Verlag, 2015;
2. Stall P. et al.; Fibromyalgia syndrome treated with the structural integration Rolfing method, 2014;
3. Jacobson E. et al.; Structural integration as an adjunct to outpatient rehabilitation for chronic nonspecific back pain: A randomized pilot clinical trial, 2015.