Колко от трениращите могат да се похвалят с това, че постигнатите резултати не се дължат поне в минимална степен на различни добавки, които включват към ежедневното си меню?


Често изтощаващите тренировки и спазването на диетичен режим се оказват ненапълно достатъчни, за да постигнем резултатите, които искаме. А едно натискане на копчето е разстоянието, което ни дели от всевъзможни добавки, които ни обещават блестящи резултати.


Докато в миналото допингът е представлявал консумацията на тестиси или сърце на различни животни, то към днешна дата представите се различават значително.



Химичните лаборатории се надпреварват за синтеза на различни стимуланти, които да обещават блестящи резултати и да не влизат в листата на вещества, които се определят като допинг.


Ефедринът е един от често прилагащите се стимуланти, който е свързан с пренасянето на адреналина, а молекулната му структура наподобява изключително тази на метамфетамина.


Освен силния си стимулиращ ефект, той се предлага на пазара и на ниска цена, което е допълнителен стимул за масовото му прилагане при културисти. Паралелно с това има отношение към намаляване на подкожната мастна тъкан и съответно по-бързо подчертаване на релефната мускулатура.


В пиковата си концентрация подобрява дишането, както и други показатели, свързани с издръжливостта и подобряване на концентрацията. А всички тези ефекти имат отношение към по-високи спортни резултати.


Известна е и комбинацията на ефедрина с аспирин и кофеин. Техният синергизъм има отношение към задържане на по-дълготраен ефект и значително по-изразен по сила.


Комбинацията, обаче, колкото и блазнещи ефекти да осигурява води до развитие на постепенна хронична умора, която се дължи на невъзожността за достатъчно възстановяване. Нарушава се и ритъмът на съня. Може да се проявят още сънливост, сърцебиене, високо кръвно налягане, тремор и други. От значение е достатъчният прием на вода, тъй като още един от ефектите на тези стимуланти е диуретичен.


Особено опасна е комбинацията и дори използването на ефедрин самостоятелно при прекарани инфаркти, инсулти или епизоди на стенокардия.


Инсулинът е още една стъпка в работата за извайване на идеалното тяло. Целта на инжектирането му е постигане на анаболен ефект – нарастване на мускулната маса. Но концепцията има своите съществени пропуски, тъй като този ефект се декомпенсира, когато няма равновесие с останалите хормони в организма, а при системния му прием се води до дисбаланс.


Рискът от инжектирането на инсулин е усвояване на голяма част от приетите въглехидрати от клетките. Това от своя страна може да доведе до тежки хипогликемии, водещи дори и до състояние на кома. Възможността за предозиране не е малка, тъй като дозата трябва да бъде съобразена с физическата активност и хлебните единици на храната, която е приета.


Друг риск за инжектиращите си инсулин трениращи е потискането на естествената секреция на инсулин от панкреаса. Така при системна употреба този потискащ ефект може да стане необратим и употребяващите да останат постоянно зависими от инсулина до края на живота си.


Други хормони, които също се използват като стимуланти са тези, които се синтезират от щитовидната жлеза. Те имат важна роля за обмяната на въглехидрати, белтъци и мазнини. В рамките на една седмица от приема на щитовидни хормони започва видимо понижаване на телесното тегло.


Тук отново съществува риск от потискане на функцията на жлезата и предизвикване на медикаментозен хипотиреоидизъм. Затова някои специалисти препоръчват краткосрочната употреба на хормони – в рамките на няколко седмици.


Следва продължение...