Делът на възрастните пациенти, приети в отделенията за интензивно лечение непрекъснато нараства, което се свързва пряко с увеличената продължителност на живота, в резултат на напредъка на медицинските грижи. Оперират се все по-възрастни пациенти, успоредно с това и с повече придружаващи заболявания.


При по-възрастните пациенти е налице намален органен резерв и компрометирана физическа функция. При тях нервно-мускулните увреждания и засягането на мозъчната дейност се развиват изключително бързо и се превръщат в основна причина за забавено възстановяването и по-дълъг болничен престой.


Налице е продължителен период на обездвижване, който включва атрофия на мускулатурата (загуба на мускулна тъкан), ставни контрактури – ограничена подвижност. Същевременно с това рискът за развитие на тромбоемболична болест, белодробни ателектази и декубитални рани (следствие залежаване) се повишава значително.



Саркопенията - дисбаланс между синтеза и скоростта на разграждане на протеини се определя като гериатричен синдром. Характеризира се с намаляване на размера, броя и състава на мускулните влакна, ремоделиране, повишена интрамускулна липидна (мастна) концентрация и загуба на анаболни стимули. Налице е загуба на мускулна маса, сила и функция.


След 50-годишна възраст честотата на мускулна загуба варира от 1 до 2 % годишно, в резултат на което 25% от хората под 70 години и 40 % от тези над 80 години са саркопенични.


Механичната вентилация е основна причина за отслабване на респираторните мускули, включително и на диафрагмата. Докладвана е загуба на диафрагмалната сила в рамките на часове след началото на механична вентилация.


Рехабилитацията в интензивните отделения е насочена към забавяне на функционалния спад, както и възстановяване на мускулно-скелетната функция. Основно значение има ранната мобилизация, нервно-мускулната електрическа стимулация и велоергометрията в леглото при пациентите в тези отделения за интензивно лечение.


Ранната мобилизация може да предотврати или поне ограничи дълготрайната мускулна дисфункция. Пасивната кинезитерапия се прилага срещу развитие на мускулна атрофия, дълбока венозна тромбоза и декубитални рани. Има доказателства, че упражненията с умерена интензивност намаляват оксидативния стрес и възпалението, чрез увеличено производство на антиоксиданти и противовъзпалителни цитокини. Ранната мобилизация и вертикализирането на пациента имат редица положителни ефекти върху дихателната система.


Сама по себе си дихателната рехабилитация регулира самоизчистващата функция на дихателните пътища, поддържа и увеличава белодробните обеми. Упражненията, насочени към диафрагмата и дихателните мускули ускоряват значително екстубирането на пациентите. При интубираните пациенти се прилага ръчно и апаратно въздействие.


Нервно-мускулната електрическа стимулация придобива все по-голяма популярност като широко използвана процедура в отделенията за интензивно лечение по време на продължителния период на имобилизация. Представлява алтернативен метод на мобилизация и не изисква активно участие на пациентите.


В повечето проучвания като ранна мярка срещу мускулната атрофия методът започва да се прилага още в рамките на първите 72 часа от хирургичната намеса. Извършва се ежедневно, еднократно в рамките на 60 минути или двукратно по 30 минути.


Рехабилитацията при гериатричните - възрастни пациенти е от изключително значение, тъй като инвалидизацията е изразена в много по-голяма степен в сравнение с по-младите.