Докато преди години се е възприемала догмата за максимално щадене на пациенти след сърдечна операция, към днешна дата по-бързото раздвижване и постепенното увеличаване на физическото активност не само не са „еретични мисли“, но се оказват от съществено значение за по-бързото социализиране на тези пациенти.


Болничната фаза обхваща непосредствено следоперативния период. Основните проблеми са ефектите от залежаването – налице е намален кръвен обем и брой на еритроцитите, белтъчен дисбаланс, както и повишен риск за тромбемболизъм.


В началото развижването започва с пасивни движения – те се извършват от рехабилитатор, без помощта на пациента. Изпълняват се по няколко пъти на ден. На вторият ден се преминава към включване и на активни движения от страна на пациента. Редът е раздвижване на малките ставички – тези на пръстите на ръцете и краката и постепенно включване на по-големите – лакти, колене, глезени, тазобедрена става, раменна става.



Първоначално упражненията се извършват в леглото, но на 3-4 ден, взависимост и от състоянието на пациента – той се оставя в изправено положение и може да бъде изправян до леглото с придържане.


От значение е изправянето от легнало в седнало положение и от седеж в стоеж да се извършва с помощта на ленти (въжета), които се прикрепват за рамката на леглото (откъм краката). Тази помощна лента се хваща с две ръце и така се изправя тялото. Основната сила идва от ръцете, а не от гръдния кош и неговата мускулатура. В противен случай има риск за отваряне на оперативната рана и гръдната кост.


Важно е ръцете също да не се повдигат над 90 градуса от тялото. Упражненията за раменния пояс се изпълняват до нивото на раменете. На по-късен етап след заздравяване на гръдната кост постепенно се увеличава и градусът на повдигане на ръцете.


Поради залежаването и в резултат на анестезията, като допълнителен фактор се намалява в значителна степен и белодробната вентилация. Допълнително пациентите се пазят от по-дълбоко вдишване, поради дискомфорт и болки в областта на оперативния разрез.


При тези пациенти е важно значението на дихателната гимнастика, която да се изпълнява ежедневно и отново по няколко пъти на ден. В началото на пациентите се дават специални ръкавици, които са с малък отвор, през който болните да издишват въздух. Така се увеличава съпротивлението срещу, което се изкарва въздуха и се спомага за по-бързо възстановяване на белодробния дебит.


При изпълняване на заложените комплекси с упражнения се следи както кръвното налягане на пациента, така и неговия пулс. Те се измерват в началото, преди започване на физическата активност; в края на упражненията и след минута покой. По този начин се преценява състоянието на хемодинамиката. В случай, че кръвното налягане се качи с повече от 20мм живак или спадне с повече от 10-15мм се налага натоварването да бъде преустановено, а на следващия ден да не се увеличават по брой и степен на сложност упражненията. Пулсът също не трябва да се покачва с повече от 20 удара в минута от първоначално измерения.


След като пациентът е добре раздвижен в стаята, освен задължителната дихателна гимнастика се продължава с „разходки“ по коридор – в началото 50 метра и постепенно се увеличават. Пациентите е добре да правят раздвижвания по коридорите поне по няколко пъти на ден.


Постепенно всеки ден към разходките по коридор се включват и раздвижванията по стъпала. В началото 6 стъпала, след това 12, 20 и в случай, че няма субективни оплаквания – като гръдна болка, проява на задух, изпотяване, пациентът може да продължи и с по-активнi физически упражнения в група, а не с индивидуална гимнастика.
От значение и след изписване болните да продължават с гимнастиката в дома си. Комплексите отново се изпълняват по няколко пъти ден, с постепенно повишаване на натоварването.


Библиография:
1.    Перчев И., Кардиологична рехабилитация, изд. Знание