Терминът физиотерапия произлиза от гръцките думи: fysis – природа и therapeia – лечение, т. е. природолечение. Използват се както естествени фактори – климатолечение, балнеотерапия, водолечение, така и преформирани фактори – електролечение, ултразвук, лазертерапия и други.


Често при невъзможност за прилагане на някои медикаменти перорално или венозно, те могат да бъдат прилагани локално в проблемното място чрез различни физиотерапевтични методи. Пример са пациенти с язва на стомаха и периартрит на раменната става. В тези случаи системният прием на нестероидни противовъзпалително е противопоказано, защото има риск за влошаване на другото заболяване – язвата. В тези случаи под влиянието на ултразвук медикаментът може да бъде приложен локално в областта на рамото.


Медикаментите се дозират най-често на килограм телесна маса. За разлика от това при физиотерапевтични процедури се държи сметка за реактивността и поносимостта на организма. Необходимо е достигане на долната граница на дразнене, за да е налице ефект.



Освен локално, в мястото на проблема, физиотерапевтичните процедури могат да се провеждат и чрез въздействие въху кожна зона, свързана рефлекторно със засегнатия вътрешен орган. Съществено значение се отдава на шийния сегмент, тъй като от него се инервират важни участъци – шийна, горно- и долногръдна, поясна, сакрална и каудална (опашна).


Сегментарно-рефлекторното приложение на физикалните фактори е предпочитан метод, тъй като с много по-малка дозировка на фактора се постига много по-ефикасно действие при болести на вътрешните органи.


Друг тип на въздействие е общо - върху целия организъм. Търси се неспецифично повлияване на съпротивителните сили на организма. Повишават се имунните сили, както и стимулиране на възстановителните процеси.


Все по-разпространена става методиката за съчетание на физикални фактори с акупунктурни точки – електроакупунктура, лазеракупунктура, включително използване на магнитно поле и инфрачервени вълни. По този начин се използват минимални дози от физикалния фактор.


Важен принцип за оптимизиране на физиотерапевтичните въздействия е прилагането на терапия с импулсен характер. Причината, е че организмът бързо се адаптира към постоянни въздействия.


Съвременният подход при съставяне на физиотерапевтична прогрма предвижда въздействието на няколко физикали фактора. Процедурите могат да се комбинират едновременно или последователно една след друга. Подбирането на няколко фактора трябва да бъде добре обосновано и да не води до претоварване на организма.


Пример за комбиниране на процедури с противоположно действие са сауната и контрастните душове със студена вода. Целта е тренировка на съдовата система – „гимнастика на съдовата стена“, както и активиране на нервни механизми.


Пример за синергично – потенциращо се действие е съчетанието на масаж с лечебна физкултура. Чрез масажа структурите – мускули, връзки, стави се отпускат и по този начин се улесняват последващите движения при изпълнение на комплекса упражнения.


Чрез някои фактори се сенсибилизират тъканите, като по този начин стават по чувствителни на следващия фактор, който се прилага. Пример е предварителното облъчване на дадена зона с инфрачервена светлина, което я прави по-податлива на въздействието с ултравиолетови лъчи. Това дава възможност да се намали дозата на ултравиолетовите лъчи и съответно евентуалната проява на странични ефекти.


От значение е преди започване на процедурите да бъде определено функционалното състояние на органите и/или системите, върху които ще се въздейства. В един ден не е подходящо извършването на процедури с общо действие – например обща вана или електрована. При комбиниране на две процедури първо се прави локалната, а след това общата.


Освен това не се провеждат несъвместими процедури – студо- и топлолечение в един ден. Прилагането на две противоположни процедури последователно се практикува единствено ако целта е прекратяване действието на предшестващата процедура – например след обща вана-хладен душ.