Проприоцептивно нервно мускулно улесняване (ПНУ, ПНМУ, PNF) е широко използвана концепция за лечение на различни нервно-мускулни дисфункции, мускулно-скелетни дисфункции, ортопедични, педиатрични, ревматологични заболявания и др.
 
Целта на проприоцептивното нервно мускулно улесняване, PNF e да подобри функционалността на невро-мускулната система, чрез стимулиране нарецепторите, намиращи се в ставите и мускулите ( проприорецепторите) и рецепторите, приемащи информация от околната среда (екстерорецепторите). Съкратено ПНУ означава:
 
  • П - Проприоцептивно: участват рецепторите, даващи информация относно движението и положението на тялото в пространсвото;
  • Н - Невромускулно: нервната и мускулната система също участват;
  • У - Улеснение: изпълнението  на дадено движение е улеснено.
 
Проприоцептивно нервно мускулно улесняване (PNF) е една от най-популярните и наложили се методики в сферата на физикалната и рехабилитационна терапия от почти 70 години насам. Като всяка съвременна концепция, PNF има своя философия, основни правила и принципи на изпълнение.
NEWS_MORE_BOX
 
 
Проприоцептивното нервно мускулно улесняване (ПНУ, PNF) е концепция за лечение на увреди, свързани предимно с мускулно-скелетната система и нервната система като например - състояния след счупвания, навяхвания, състояния на инактивитет, увреди на централната нервна система като инсулт, МС и др. 
 
Философията на тази концепция е, че всяко човешко същество, дори и тези с увреждания имат скрит, неизползван потенциал, който може да се доразвие. (Adlers S. et al., PNF in Practice, 3rd edition, 2007). Философията на PNF включва:
 
  1. Позитивен подход към лечението от страна на терапевта и пациента: лечение без причиняване на болка, директно и индиректно лечение(Фиг.3), мотивиране на пациента, постижими цели.
  2. Функционално лечение: подходящ индивидуален подход, включване на лечение на ниво структури (гръбначен стълб, стави(Фиг.2)) и на ниво активности (слизане и качване по стълби и др.).
  3. Мобилизиране двигателния потенциал на човека чрез активна тренировка: активно участие на пациента, двигателно преобучение на изгубени активни движения, самостоятелна тренировка.
  4. Използване на скритите двигателни резерви на организма на пациента: винаги се работи с активности, които е лесно да бъдат изпълнени от пациента, съобразявайки се с физическото му състояние.
 
Основна лечебна цел на PNF е пациентът да постигне максимално високо ниво на функционалност в ежедневния си живот. Лечението чрез PNF се осъществява често в т.н. модели patterns на движение (Фиг.1). 
 
Всеки модел в PNF има прецизен захват, посока на движение и последователност при активирането на определени мускули. Изпълнението изисква постоянен контакт на терапевта с пациента, тъй като терапевта насочва пациента в правилната посока на модела.
 
Движението се изпълнява диагонално спирално в трите равнини, като се постига оптимална функционалност. 
 
В PNF се стимулират всички проприорецептори (в мускулите, сухожилията и ставите) и екстерорецептори (в кожата, зрителните и слуховите рецептори), както и вестибуларния апарат.
 
 
Фиг.1 Модел на движение за горен крайник в PNF.
Движението на ръката е диагонално (в посока 13 ч. по часовниковата стрелка),
спирално (извършва се ротация в раменната става)
 
 
За постигане на своите цели PNF се използват различни принципи, техники (Фиг. 2), изходни положения, чиято цел е подобряване на двигателната функция на човека (Фиг.3) , структурата на тялото.
 
 
  
Фиг. 2 Стабилизиране на раменната става с техниката "Ритмична стабилизация" от PNF.
Кинезитерапевтът се опитва да дестабилизира горния крайник на пациента, докато пациентът се опитва да не позволи движение в ръката.
Това мобилизирта раменната става.
 
 
 
 
Фиг. 3 Индиректна мобилизация на дясната раменна става чрез ирадиация.
Пациентът избутва с крака си кинезитерапевта, което мобилизира дясната му раменна става.
Особено полезно в остри и подостри случаи на болка в раменната става.
 
 
Кoнцепцията PNF заема важно място в съвременната рехабилитация. Тя е основата на съвременната кинезитерапия. Дава широк избор от възможности за лечение на различни мускулно-скелетни дисфункции. Кинезитерапевтът сам избира оптималните позиции, модели, техники съобразно възможностите на пациента и целите на лечението. Използва се индиректен и директен подход при лечение на остри, подостри и хронични състояния.