Промените по ходилата, включващи както кожата, така и сводовете и пръстите – могат да насочват към неправилна стойка, включително изкривяване на гръбнака.


Повече от 70 % от населението в различна степен е засегнато от диспозиция в различни участъци на стъпалата. Не във всички случаи проблемите са свързани със стъпалата, в някои състоянието се дължи на промени в ставите на челюстта, които по веригата на опорно-двигателния апарат се предават до таза, коленете и стъпалата.


Процесът е бавен и постепенен, поради което промените често не се забелязват дълго време, докато не започнат да създават траен дискомфорт.



На първо място ходилата трябва да бъдат добре огледани, като се следи за изпъкнали кости и ставни повърхности, също така дали има изкривяване или сгъване на пръстите, удебелявания на кожата на ходилата в определени участъци. Често промените се свързват и с паднали сводове – в някои случаи един, а в други и няколко – хоризонтален, латерален и медиален или надлъжен.


Удебеляването на кожата на ходилата е вид адаптиране, така че да бъде поето прекомерното натоварване.


След оглед, при изправено положение с успоредно разположени стъпала, се подпъхват пръстите на ръцете под стъпалото, така че да се види какъв е надлъжният свод и до каква степен е налице спадане. При нормален надлъжен свод пръстите има възможност да се подпъхнат до първата фаланга средния пръст.


Използвайки изправената стойка, докато стъпалата са успоредни, се оглежда нивото на глезенните и коленните стави – дали те се разполагат на една и съща линия за десен и ляв крак. Освен това се сравнява линията, която свързва тазовите кости, ребрата и раменете. Търси се наклон – съответно наляво или надясно.


В случаите, в които е налице сериозен дисбаланс в сводовете, съответно изкривяване в глезените – пронация или супинация, тялото компенсира до началото на гръбначния стълб и челюстта.


Това е причината при ортодонтски преглед, когато е налице несиметрична челюст да се прегледажат и ходилата.


Балансът е фина настройка и често води до компенсация в други структури, които започват да „страдат“ в една или друга степен. При променена биомеханика на стъпалото е налице и слаба мускулатура на сводовете, което налага правенето на подходящи упражнения, които да подобрят целия баланс на стъпалото. Подходящо е ходенето на пръсти и пети, ходене със свити пръсти, упражнения с тенис топка или ролер.


Но освен преглед на стъпалата, много добра ориентировка дава и огледът на често носени обувки, за да се види по какъв начин се износва подметката.


Използването на стелки е временно решение, като целта е временно облекчение на симптомите, които се изразяват най-често в болка и лесна умора. Но продължителното носене води до допълнително отслабване на мускулатурата на сводовете, поради което симптомите след това се връщат с още по-голяма сила.


При високи сводове цялото натоварване отива в петата и предната част на стъпалото, което е предпоставка за променена биомеханика и съответно болки, травми, контузии. Освен това е налице загрубяване на кожата, а поради честото триене – е налице предпоставка за кокоши трън, тъй като наранената кожа позволява по-лесно навлизане на причинителя – някои щамове папилома вирус.


Ниски сводове се установяват, когато нецялата дисталната фаланга на средния пръст може да бъде напъхана под стъпалото при изправено положение.


При невъзможност изцяло за подпъхване на пръстите под надлъжния свод е налице плоскостъпие или тежко прониране - изкривяване в глезените. В зависимост от подвижността на стъпалата и дали плоскостъпието е структурно или функционално (придобито), отново временно могат да бъдат използвани стелки, но на фона на ежедневното изпълнение на комплекс с упражнения.


При повдигане на пръстите на краката нормата е подвижността нагоре да достига 60-70 ˚. Добрата гъвкавост и симетричност са знак за нормално движение на стъпалата.


Референции:
1. Flat Feet - Types, Causes and Treatment, Cleveland Clinic;
2. Flat Feet, Mayo Clinic.