Дали седенето пред компютъра, телевизора или на дивана часове наред, всеки ден е опасно за здравето ни е въпрос, на който всеки може да отговори еднозначно, но независимо от това голяма част от хората не са достатъчно мотивирани да започнат да се занимават със спорт или лека физическа активност. Освен за рисковете за здравето, учени от Тексаския университет разработват проучване, което да хвърли повече светлина и върху ефекта на честото заседяване и рядкото провеждане на тренировки.


Резултати от проучването в областта на физиологията на физическата активност показват, че дългото заседяване с намалена до минимум физическа активност може да промени засилването на метаболитните процеси по време на тренировка. Промяната се изразява в постепенно забавяне на метаболизма, дори и при натоварване, което учените свързват с дългосрочното предшестващо тренировката нетрениране.


В проучването са включени общо 10 мъже и жени, на възраст 20–28 години. При всички в рамките на 4 дни денят се прекарва без каквато и да била физическа активност, след което на петия ден се провежда високоинтензивна тренировка в рамките на един час. Проучването е с продължителност 1 месец.



На всяка пета сутрин изследователите измервали нивото на кръвните липиди, глюкозата и инсулина. Анализът на биохимичните маркери показва, че едночасовата тренировка не успява да подобри метаболитните реакции в организма на следващата сутрин, което е неочакван резултат на фона на тежката по интензивност тренировка.


Очакван резултат е, че упражненията - особено упражнения с висока интензивност - намаляват повишаването на мазнините в кръвта след хранене, като същевременно подобряват глюкозния толеранс и чувствителността към инсулин.


Липсата на този типичен отговор се характеризира от изследователите като вид „устойчивост на упражнения“, предизвикана от продължително заседяване, което предшества тренировката.


Така учените стигат до заключението, че след продължително водене на заседнал начин на живот и намалена до минимум физическа активност организмът става устойчив на нормалните метаболитни ползи от интензивното аеробно натоварване. Тези резултати навеждат учените към хипотезата, че заседяването през делничните дни с последващо интензивно натоварване уикенда, не води до извличането на максимално ползи от физическата активност, една от които е подобрението на метаболизма на мазнините в тялото.