Озонотерапията намира приложение в комплексното лечението на заболявания, засягащи различни органи и системи. Показана е при неврологични, очни, кожни, ревматологични, гинекологични, включително и стоматологични патологии. Паралелно с това терапията с озон намира място и в естетичната дерматология.


Във високи концентрации озонът е токсичен, но в ниски концентрации има терапевтично действие. В организма озонът освобождава кислород, който има силно противомикробно и противовирусно действие. Ниските концентрации на озон имат и стимулиращо въздействие върху имунната система чрез активиране на продукцията на алфа интерферон, тумор некрозис фактор, имуноглобулини.


Озонотерапията може да се прилага както самостоятелно, така и в комбинация с конвенционалните методи на лечение.



Както всяка терапия, така и при тази има абсолютни и относителни противопоказания за прилагането ѝ. При пациенти със вродени или придобити заболявания, свързани с коагулационната способност на кръвта не се прилага озонотерапия – например хемофилия, както и лечение с антикоагуланти. При някои ендокринни заболявания – например хиперфункция на щитовидната жлеза също не се препоръчва включване на терапията.


Други противопоказания са хеморагичен инсулт, епилепсия, остър миокарден инфаркт, както и намалено количество на тромбоцитите (тромбоцитопения), което отново е в корелация с коагулационния статус при тези пациенти.


Терапията намира приложение включително и при онкологично болни пациенти. Успоредното приложение при химио- и лъчетерапия води до намаляване на токсичните ефекти и намалява нежаланите реакции. Налице е успешно повлияване и на болковия синдром, независимо дали се правят локални или венозни апликации с озон.


Добри резултати са отчетени при изследвания на пациенти с бактериални и/или вирусни инфекции. При тях са прилагани основно интравенозни апликации. При комбиниране на терапията със съответните противовирусно или антибиотично лечение е отчетено съкращаване на възстановителния период. Провеждано е проучване върху ефекта на озонотерапията при някои хронични инфекции, например хроничен хепатит В. След едномесечно лечение се установява понижаване на увеличените чернодробни ензими, както и подобрение в общото състояние на пациентите.


Подходящо е включването на терапията с озон при някои ревматологични и заболявания –артрозна болест, хроничен ревматоиден артрит. В неврологията се използва основно при дискова херния, радикулити, фибромиалгия, мигрена и депресии.


При голяма част пациенти болковият синдром намалява значително още след първата апликация с озон, като същевременно се увеличава обемът на движение в засегнатите стави. Комбинирането на озонотерапията с медикаментозно лечение и различни комплементарни методи ускорява и засилва лечебния ефект.


Методите за приложение на озон са няколко. Към инвазивните се причисляват венозните и мускулни апликации. Към неинвазивните се включват ректалните инфузии (през ануса), озонови сауни, както и прием на озонирана вода. Изборът на метод зависи основно от вида на заболяването. Така например при болест на Крон се предпочитат ректални инфузии и пиене на озонирана вода, в зависимост от мястото на засягане по стомашно-чревния тракт.


В ангиологията – специалност, занимаваща се с патология на съдовете приложението на озонотерапията се определя от вида засягане. При артериална недостатъчност и възпалителни промени в повърхностните и дълбоки вени на крайниците се прилагат освен венозни апликации, също така и озонови сауни. Терапията е подходяща още при диабетна ангиопатия и гангрена от съдов произход.


В офталмологията терапията се прилага при сенилна ретинопатия и макулна дегенерация. Ефект е наблюдаван при някои кожни заболявания -  херпесна инфекция, акне и псориазис.