Болката в коляното е често срещан проблем в нашата практика и в повечето случаи означава локален проблем в колянната става. Когато болката не се дължи на увреда на структурите на коляното - менисци, връзки, ставна капсула, ставен хрущял и др., се нарича предадена болка. Тези случаи не са клинични.

 

Най-често причината за предадената болка са:


 

  • Структури на ниво лумбален дял (на ниво втори и трети лумбални прешлени - L2/L3 ). При увреди, свързани с междупрешленните дискове на описаните нива, болката ще се усеща отпред на колянната става и бедрото. Възможно е пациентът да усеща тежест, изтръпване и мравучкане в областта.
  • Структури на нива S1/S2, които се намират в последната част на гръбначния стълб или кръстцовата кост (англ. Sacrum). Засягане на описаните нива болката често се усеща отзад на коляното.
  • Структури на ниво лумбален дял (на ниво четвърти и пети лумбални прешлени - L4/L5 ). При увреди, свързани с междупрешленните дискове на описаните нива, болката може да се усеща острани, външно на колянната става и бедрото. Възможно е пациентът да усеща тежест, изтръпване и мравучкане в областта.

 

Съществува една особеност в коляното, която не се проявява при тазобедрената става или раменна става. Няколко часа след предполагаема травма, увреда в ставата или увреда на връзките с определена тежест се развива т.нар. пост-травматична капсулна реакция, т.е. клинична картина на травматичен артрит, който от следващия ден ще доминира в клиничния модел. Това означава подуване, затопляне, възможно кръвонасядане и др.

 

Описаните по-горе симптоми показват, че историята на проблема в коляното веднага може да насочи специалиста дали болката е от локална увреда в коляното или е предадена болка от лумбалния дял (кръста).

 

Как да разберем, че болката е предадена от кръста?

Разпитваме пациента какво усеща в лумбалния дял. И ако той отговори: "Често имам болки в кръста, но понякога чувствам и болки надолу по крака и най-вече в коляното.", това очевидно е болка с произход от лумбалния дял. Ако обаче каже, че болката е била в кръста, но в момента на функционалното изследване се чувства само в крака и коляното, това е местеща се болка, която ни насочва повече към компресия на нервно коренче.

 

NEWS_MORE_BOX

 

 

Следователно, в нашето функционално изследване имаме да направим два вида тестове за установяване на притискане на нервно коренче:


- Тестове за подвижност на нервното коренче (тест с повдигане на изправен крак (SLR) и тест със сгъване на коляното от лицев лег (PKB)), Допълнително се правят и тестове за проводимост (двигателни, сетивни и рефлекси).

 

Какво би ни помогнала кинезитерапията в този случай?

При показание за приложение т.е. липса на противопоказания можем да приложим мануална терапия в областта на лумбалния дял. Мануалната терапия може да включва мобилизационни техники от различни концепции като например Мълиган и Мейтланд и манипулационни техники по Сириакс и др.


Приложението на тези техники има строги правила като едно, от които е приложението им без болка и ретестуване след всяка техника. Ако дадена техника не работи се прилага друг вид техника, която да даде положителен резултат. Дали имаме положителен резултат ще проличи при приложението на тестовете за притискане на нервни коренчета - SLR или PKB.

 

Почти винаги в терапевтичната ни стратегия се включва и профилактика на правилната стойка на пациента с цел разяснение, които точно пози и движения биха провокирали притискане на нервно коренче.

 

Не на последно място пациентът се стимулира да прави т.нар. проприоцептивни упражнения за постигане на централна стабилност или правилно координиране и засилване на мускулите, работещи в зоната на лумбалния дял на пациента, а и не само там.