Тестове в стоеж: клинична интерпретация

Пълен и частичен модел на ограничение на движенията (по J. Cyriax, MD)

 


След като сме направили изследване на всички активни движения на пациента вече трябва да разграничим различните дисфункции при движенията:

  • Клиничен модел на спондилоартроза (артроза на гръбначния стълб) или 
  • Клиничен модел на напр. вътрешно разсместване (дискова протрузия или дискова херния). С други думи, можем да открием пълен модел на ограничение на движенията (= капсулен модел) или частичен модел на ограничение на движенията (= некапсулен модел).

Пълният модел на ограничение на движенията в лумбалния дял означава еднакво ограничение на екстензията (наклона назад на тялото) и двата странични наклона на тялото, като навеждането надолу (флексията) е най-доброто движение.

 

Ако видим този модел на ограничение при 70-годишен пациент, причината вероятно е остеоартроза на гръбначния стълб, но ако го видим при 30-годишен пациент, причината може да бъде друго по-сериозно заболяване, например анкилозиращ спондилит (болест на Бехтерев).

 

Всяка друга комбинация на ограничение на движениятта е частичен модел. Това е, когато предполагаме, че причината за болковата симптоматика в кръста е причинена от т.нар. вътрешно разместване или по-познато като дискова протрузия/херния.

 

Комбинацията от частичен модел на ограничение и болезнена дъга (в началото на навеждането няма болка, след това има по средата на навеждането, после пак изчезва в края на навеждането) при навеждане надолу на пациента е много показателна и се интерпретира, както следва:

  • Симптомите не са психогенни;
  • Лезията трябва да бъде вътрешно разместване (дискова херния/ протрузия). Твърдата мозъчна обвивка (dura mater) контактува/компресира с протрузията, която заема пространството в гръбначномозъчния канал и/или неврофорамените (отвори, през които преминава нерва, излизайки от гръбначномозъчния канал) и след това се плъзга в/у нея.
  • Това е благоприятен знак по-принцип за намаляване/декомпресиране на засегнатите нервни структури и е показана за мануална терапия, тъй като болезнената дъга ни насочва в посока на лека, лесно редуцируема протрузия.

Към първа част на материала

Към втора част на материала

 

Червени – оранжеви флагове (признаци/ симптоми от тестуването, които насочват терапевта към вероятни усложнения)

  • Ако тестуваното движение провокира или влошава симптомите в крака, вместо в кръста, това е доста неблагоприятно. Това е вид периферизация на симптомите; намаляването (редуцирането) на дисковата протрузия чрез консервативна терапия (мануална терапия) ще бъде доста по-трудно.
  • Ако страничните наклони към болезнената страна при тестуване увеличават болката в кръста.

И в двата описани варианта по-горе предполагаме на база емпиричен опит, че непрекъсната механична тракция като терапевтичен избор е по-ефективна от мануалната терапия.

 

Наклонът назад (екстензията) и страничните наклони са истинските тестови движения, които на практика тестуват подвижността на гръбначния стълб в лумбалния дял. Флексията (навеждането надолу с добавено прибиране на главата до гръдния кош, виж част II) е основно разтягане на твърдата мозъчна обвивка (dura mater) и нервни коренчета L4 / L5 / S1 / S2.

 

Навежданедо надолу (флексията на тялото) и повдигането на изправен прав крак (б.а. тест на Ласег, SLR) са всъщност един и същ тест, с изключение на това, че първият се извършва под компресия.

 

Какво всъщност се случва, ако описаните тестове досега не провокират болка на пациента?

Възможно е тестовете да не са изпълнени в пълен обем на движение, за да се открие определена засегната структура, затова е наложително да се опитаме да повлияем на симптомите, като увеличим интензивността на теста или като повторим теста.

Това ще осигури ценна диференциална диагностична информация, например тогава можем да открием дисфункционен синдром (по McKenzie, Cyriax), който всъщност също може да причинява болки в кръста.

 

Като заключение мога да кажа, че точната функционална диагностика при пациент с болки в кръста и крака (с произход гръбначния стълб и неговите структури) е всъщност най-важното, което трябва да направи специалистът при, който е дошъл пациент с оплаквания.

 

Терапията се осъществява на база резултатите от правилната функционална диагностика.