Отклонението в позата (девиация) и водещо до анталгична поза е свързано със симптоматично вътрешно разместване на междупрешленния диск или по-популярно като дискова протрузия или дискова херния (към първа част на материала, където това е разяснено):

 

  1. Настрани от болезнената страна. Възможната причина е протрузията да се намира “на рамото” на нервното коренче.
  2. В посока на болезнената страна. Протрузията се намира “на аксилата” на нервното коренче. Това е малко по-чест случай в сравнение с предишния. На фиг. 1 се вижда как пациентът се наклонява настрани в края на навеждането на тялото надолу (флексия на трупа). Болката при него е в дясно от гръбначния стълб. 
  3. Редуваща се девиация. Пациентът е наклонен, да кажем надясно – при навеждане на тялото надолу, той има девиация наляво. Това е доста малка протрузия, точно на срединната линия - нервното коренче  се опитва да избегне компресията наляво или надясно.
  4. Девиация в стоеж, изчезваща при пълно навеждане на тялото надолу.
  5. Девиация при пълно навеждане надолу, която изчезва при изправяне. Това, което показва отклонението на тялото наляво, надясно или напред при навеждане е, че дисковата протрузия е по-голяма от тази, когато при тестуване на пациента не се появява девиация. Погледнато от терапевтична гледна точка означава, че повече терапевтични процедури ще са необходими за редуциране на протрузията и намаляване на болката. Ако пациентът не губи девиацията си в нито една позиция, тогава протрузията е по-голяма, отколкото в последните два случая, където има девиация в една позиция, а не в друга.
  6. Моментна девиация (“ като болезнена дъга”). Пациентът няма девиация в стоеж, но, навеждайки се надолу някъде в средата на навеждането, той получава моментно латерална девиация, а в края на навеждането няма повече девиация. От всички видове девиации това е най-благоприятната от гледна точка на шансовете за редуциране чрез манипулация или механична тракция (позната още като екстензия).

Голяма странична девиация много по-често се дължи на протрузия на ниво четвърти поясен прешлен (L4), отколкото на ниво L5. Поради формата на костите и наличието на илиолумбалните лигаменти (връзки стабилизиращи прешлениете и таза), L4-дискът има по-голяма странична подвижност от този на L5.


 


Как продължава функционалното изследване на пациент с болки в кръста?

След като сме установили дали има девиация на тялото продължаваме или много често комбинираме със следните тестове: 

  1. Тестове в стоеж
  • Какво усеща пациентът в момента?

Има ли някаква болка, без да движим кръста и ако “Да” къде се чувства? Трябва да интерпретираме дали тестовите движения имат някакво влияние или не върху тази болка. Затова продължаваме с тестуване на:

  • Активни движения в лумбален дял

Пациентът изпълнява няколко активни движения в кръста и го питаме дали при някое от тях се предизвиква или се променя болката.

Много е важно да задаваме неутрални въпроси като например вместо да питаме "Имате ли болка?", По-обективно е да питаме "Има ли някаква промяна?".

 

Възможните отговори биха били:

  • Без промяна, в сравнение със състоянието в покой;
  • Има повече болка;
  • Провокира се друга болка, често някъде другаде;
    • Винаги проверяваме къде са локализират новите симптоми.

Движения на тялото, които трябва да се изследват са: наклон назад (екстензия), страничен наклон и навеждане надолу (флексия).

В края на флексията искаме пациентът да допре брадичката до гърдите си като допълнителен тест за въвличане на нервните коренчета в проблема: може да има повече болка или дори по-малко болка.

 

Оценяваме болката (къде и кога) и обема на движение. Поради възможността за болезнена дъга е важно пациентът да не спира при първата поява на болка; трябва да проверим дали може да продължи движението, въпреки нея или не.

Като терапевти е наложително да стоим зад пациента, иначе можем да пропуснем появата на някои от 6-те типа латерална девиация при навеждане на тялото надолу (Фиг. 1).

 

Последният тест в стоеж е повдигане на върха на пръстите първо с единия после с другия крак. Това е моторен тест за нервните коренчета на нива на гръбначния стълб S1 / S2 (намират се под 5-я поясен прешлен); оценяваме мускулната сила.

 

В следващата част ще продължим с интерпретацията на тестовете от стоеж.