Комплексите с упражнения, които са един от задължителните компоненти на програмите за рехабилитация при различни неврологични и ортопедични проблеми, в някои случаи могат да се окажат и в известна степен досадни за изпълнение. Този факт от своя страна автоматично намалява т. нар. комплайънс – съдействието на пациента за стриктно изпълнение на заложената програма и съответно ефективността се редуцира в различна степен.


Някои разновдиности на лечебната физкултура като подводната гимнастика, например може да бъде далеч по-приятно и дори забавно занимание. Но не до тук приключват нейните положителни ефекти. Тя е често предпочитана при пациенти, при които има изразена патология на хрущялната тъкан на някоя от ставите или силата на определена мускулна група е значително редуцирана.


Освен това водната среда е с по-високо съпротивление и има по-дълго действащи инерционни сили. Тези особености многократно увеличават ефекта на извършваните упражнения. Съпротивлението върху мускулите е от 4 до 40 пъти по-голямо от обикновената гимнастика.



Според проучване, проведено през 2007г. след 12 седмици редовно провеждане на подводна гимнастика при участниците са налице сигнификантни резултати в силата, гъвкавостта и повдижността (ловкостта) при проведени тестове.


Друго проучване, проведено в Полша показва, че подводната гимнастика значително понижава тревожността и епизодите на депресия при жени, които редовно практикуват този тип активност.
Важно е да се отбележи, че за да бъде изпълнявана подводната гимнастика не е задължително пацинетът да може да плува.


В зависимост от мускулната група или става, която се цели да бъде тренирана е възможно гимнастиката да се изпълнява с потопено тяло частично или напълно във вода.


Водната гимнастика има много разновдиности – аква аеробика, с или без уреди, аква каланетика, каране на колело (велоергометър) под вода и други.


Тренировката обикновено варира от 20-30 минути до 1 час. В нея се включват загрявка, същинска аеробна част, в която се редуват периоди на вдигане и намаляване на пулса – интервално кардио, стречинг за разтягане и отпускане на мускулатурата.


При пациенти с наднормено тегло голяма част от упражненията могат да се окажат натоварващи за ставите и поради тази причина, дори и подходящи комплекси за съответния проблем, за който е предписана гимнастика да се наложи да отпаднат. Но изпълнявани във вода комплексите, позволяват да се отбременят ставите от натиска на теглото и да бъдат изпълнявани без проблем.


Показания за подводна гимнастика са дископатии, дискови хернии, болки в кръста, гръбначни изкривявания, в следоперативен период, слаба мускулатура, включително и варикозни вени.
При пациенти с проблеми с равновесието и координацията това подразделение на лечебната физкултура е изключително подходящо. Причината е, че се редуцира възможността за нараняване, поради загуба на контрол върху равновесието, което е една от основните причини за отказ на тези пациенти да изпълняват предписаните им комплекси.


Друга положителна страна на подводната гимнастика е, че възможността за травматизъм (включвайки в тази група изкълчване, навяхване) е в пъти по-малка от упражнения с тежести в залата. Същевременно мускулите придобиват по-голяма издръжливост – дава се възможност на мускулатурата да работи по-дълго време, без да настъпва изразена умора, която да наложи бързото прекратяване на упражненията. 
Препоръчва се при пациенти, които след продължително залежаване или обездвижване са развили форми на мускулна атрофия. Освен това след занятията вероятността за мускулна треска е минимална.