Спортният травматизъм е изключително голям проблем, върху който се работи постоянно в насока за откриване на ефективно методи за по-бързото възстановяване на спортистите. В някои случаи се изискват месеци, за да бъде възстановено напълно мястото на травма. Но след това се изисква още време, през което спортистът да възстанови и предишната си форма, която в една или друга степен се променя през времето без тренировки.


В зоната на нараняването обикновено се развиват условия на хипоксия, които възпрепятстват процеса на костна регенерация, в случаите на фрактури. Хипербарната оксигенация може да бъде прилагана като допълващо средство при лечението на травми. Този метод съществено способства не само за нормализиране на нарушения кислороден режим, но и за активирането на метаболитните процеси в увредените тъкани.


Спортните травми при ски-каране или по време на футбол обикновено водят до по-ниски енергийни наранявания, но могат да предизвикат и фрактури на тибиалната кост. Тези счупвания обикновено са причинени от въздействието на интензивна усукваща сила.



Травматичното увреждане на дадена кост и последващата оперативна интервенция са съпроводени с появата на неблагоприятни местни и общи реакции в тялото, които са причинени от промени в централната хемодинамика, външното дишане, обмяната на веществата и местните нарушения в микроциркулацията.


При това тъканите в зоната на нараняването може да се окажат в неблагоприятни условия на хипоксия-намалено ниво на кислорода, което възпрепятства процеса на костна регенерация.


Проучвания показват че при наличието на лоши условия за васкуларизация в новоформиращия се костен сегмент е възможно увеличаване активността на кислородозависимите процеси.


Използването на хипербарната оксигенация като допълнително средство при лечението на костни фрактури способства не само за нормализиране на нарушения кислороден режим, но и за активирането на метаболитните процеси в увредените тъкани.


Благоприятства се протичането на възстановителните и регенеративните процеси в тъканите и се спомага за намаляване времето на лечение и функционалното възстановяване на пациентите. След всяка от сесиите се забелязва временно, в рамките на час, увеличаване скоростта на кръвния поток в травмирания крайник.


Назначаването на процедури в първите дни след травмата способства за по-бързото купиране на болевия синдром. Под влияние на оксигенацията се наблюдава намаляване на отока и по-бързото възстановяване движението в глезенната става, независимо от датата на започването на оксигенобаротерапията.


Преди започването на лечението е необходимо пациентите да бъдат консултирани със специалист, за да се разяснят общите показания и противопоказания на избрания метод на лечение. Преди започването на хипербарното лечение на пациентите трябва да бъде преустановено прилагането на лекарствени форми за локално приложение.


За определяне на индивидуалната чувствителност към кислорода се провежда пробен сеанс под налягане 1.15 – 1.20 АТА, с експозиция 10 – 15 минути. Следващите сеанси се провеждат при налягане 1.4 – 2.0 АТА с продължителност 40 минути, като задължително се контролират честотата на сърдечните съкращения и кръвното налягане преди и след всяка сесия.


При лечението на закритите фрактури, посредством метода на интрамедуларна остеосинтеза, е целесъобразно да се назначат по 5 – 10 сеанса с хипербарна оксигенация, както в първите дни на лечението, така и в средния период на фиксация.


В първите дни от лечението методът се назначава за намаляване интензивността на болевия синдром, при изразен оток и съществено ограничаване на амплитудата на движение на глезенната става.