Декомпресията или освобождаване на напрежението може да бъде полезна при лечението на редица хронични травми, възникнали при често претоварване, например. Често по този тип се развиват бурсити, тендинити в различни части на тялото, а не на последно място болки в долната част на гърба, шията, лакътната става и раменете.
Миофасциалната декомпресия или известна още като Cupping (от cup-чашка, поради използването на вендузи с подобна форма) е вид „работа“ с меките тъкани, при която се използва пневматична помпа, заедно с пластмасови вакуумни чаши. Те се поставят върху кожата, за да се освободи фасцията и мускулната тъкан непосредствено под нея.
Използването на вендузи се прилага в много традиционни култури от хиляди години, включвайки тук древната китайска медицина, ранни египтяни, коренни американци и други. Древните култури използвали издълбани животински рога, кости, бамбук, ядки, миди, тикви или желязо и стъкло, за да постигнат желаните резултати.
Съществуват няколко вида чаши или вендузи, които се прилагат. При т. нар. суха техника се използва всмукващ ефект без перфорация на кожата, за разлика от влажната техника, която включва повърхностно кървене. В мястото на поставяне на вендузите е възможно да остават кръвонасядания, чиято степен зависи от чупливостта на капилярите на всеки пациент, както и времето, за което се прилагат.
Повечето техники за мануална терапия, използвани във физикалната терапия, имат компресивен характер (мобилизация на меки тъкани, ставна мобилизация, Graston Tecnhique), но при описаната техника се работи при декомпресия на сраствания. Освен това се позволява намаляване на задръжките на течности и подобряване обмена на хранителни вещества. Той е ефективен за намаляване на сковаността и болката, подобрява се трофиката на тъканите и се увеличава подвижността.
Миофасциалните техники за декомпресия са предназначени за лечение на мускулни дисбаланси и ограничения на движението, така че пациентът да може да оптимизира биомеханиката си. Насочвайки тези ограничения, физиотерапевтите използват активно движение/ разтягане, докато вендузите са поставени на засегнатия участък.
Техниката има за цел декомпресия, която позволява надеждното увеличаване на кръвния поток, насърчаване на правилния физиологичен обмен и подобряване на цялостното миофасциално действие.
Към днешна дата има и рандомизирани контролни изпитвания, показващи ползите от миофасциалната декомпресия при синдром на карпалния тунел, остеоартрит в колянната става, както и болки в долната част на гърба и шията.
Най-предизвикателната част от миофасциалната декомпресия си остават следите от кръвонасядане, което е резултат от отрицателното налягане на чашките. Те могат да персистират в рамките на три до седем дни, понякога дори и по-дълго.
Техниката позволява подсигуряване на прекъснатите връзки между невронните тъкани, фасциите, кожата, както и мускулните и сухожилните влакна. Някои пациенти с миофасциална болка съобщават за значително повлияване на болката дори и след една сесия.
Трите миофасциални техники на декомпресия са надлъжна, напречна и кръгова. Надлъжната техника е най-често срещана, а вендузата се плъзга надлъжно по мускулните влакна. Техниката на кръстосаните влакна се използва, когато се смята, че тъканта е цикатризирала, а кръговата техника обикновено в края на сесията, за да се гарантира, че всички зони са покрити.
