Условно се приема разделянето на спортните травми в пет групи, според броя на загубените тренировъчни дни. В първа група влизат спортни травми, водещи до загуба на 1 до 4 тренировъчни дни. Към втората група – загубата на дни е от 5 до 15 (2 седмици), в третата – от 16 до 45 дни, в четвъртата – от 46 до 75, а в последната – повече от 75 изгубени тренировъчни дни.


Коефицентът на травматизъм е най-висок в групата на трениращите вдигане на тежести, следвано от групата на леката атлетика, някои бойни спортове (джудо, самбо), борба и волейбол. С най-нисък коефициент на травматизъм са плуване, хокей и гребане.


Често отчитани травми са навяхванията, мускулно разкъсване, тендовагинити (от групата на дистрофиите), разкъсване на менискус и други. Значително по-рядко се отчитат увреждане на периферни нерви, отворени рани, бурсити и други.



Временното принудително прекъсване на спортните занимания далеч не е единственият проблем при спортния травматизъм. В зависимост от вида на травмата и нейната тежест, както и повторяемостта остават остатъчни смущения, които в не малко случаи са трайни, дори след приключване на лечението и последващата рехабилитация.


Най-честият проблем е наличие на остатъчна болка. Налице може да бъде още персистиращ (продължителен) оток в и/или около мястото на травмата, халтавост (ако няма наличие на достатъчна стабилност) в ставата и ограничена подвижност. Някои от миналите травми може да не водят до понижаване качеството на ежедневните тренировки, но да бъдат пречка при по-нататъшното усъвършенстване на спортната дисциплина, което е свързано пряко с постигане на по-високи резултати.


Най-честата причина за появата на смущения в мястото на предшестваща травма са по-големите по обем физически натоварвания и с по-изразена интензивност. Не всички се изразяват в кратък интервал от време, при някои отнема хронично натрупване до развитието например на постравматични артрози (при загуба на хрущялната тъкан).


Всички гореизложени факти доказват спортния травматизъм като основна пречка за развитие на т. нар. „спортно майсторство”. За предотвратяване на травматизъм основно място има понижаване на грешките при ежедневните спортни занимания. Освен това при вече възникнала травма – своевременното и адекватно (правилно избрано) лечение позволява минимизиране на възможността за остатъчни смущения.


Двете основни групи видове спортни травми са получените следствие на остро действащ механичен фактор и травми, резултат на повтарящи се физически пренатоварвания.


Остро настъпващите травми са резултат най-често на силно опъване, удар, притискане, движение в става, което излиза от физиологичната норма, мощна мускулна конракция и други. Към тази група влизат още и травми с прекъсване цялостта на тъкан – счупване на кост, разкъсване или размачкване на тъкан и други.


Към втората основна група, която включва повтарящи се физически претоварвания влизат повторенията на триене между тъкани (водещо до вътреклетъчни нарушения), повтарящи се мощни контракции на мускулите или опъни на лигаментарен апарат. Това от своя страна води до процеси на дистрофия и дегенерация.


Двете групи травми се различават в начина на клинично протичане. В първата група травмите се характеризират с изява на симптомите, непосредствено след получаване на травмата. За разлика от тях във втората група симптомите настъпват постепенно. Първоначално може да е налице само лека болка и то след продължително физическо натоварване. Постепенно, ако натоварването продължава в същия участък – болката става все по-силна и по-продължителна, пропорционално на натоварването.