Ендопротезирането се налага все повече като хирургична процедура, най-често свързана с артрозни промени по ставите и по-конкретно тазобедрена и колянна, но освен това след травми, промени на ставата след възпалителни процеси – ревматоиден артрит, Бехтерев и други. Към днешна дата именно ендопротезирането се налага като критерий за оценяване нивото на ортопедията и травматологията в една страна.


Но съществен дял от успеха на манипулацията е двигателният режим на пациента – както в непосредствения следоперативен период, така и след това до пълната битова реинтеграция. При тези пациенти кинезитерапията се отличава с определени специфики в изготвянето на средства и методика на приложение.


Важно е да се отбележи, че още в предоперативния период пациентът трябва да бъде обучен в упражненията и дейностите, които може да извършва след операцията.



Оперативният достъп може да бъде преден, заден или страничен. Често се използва задният, като се дезинсерират абдукторната група мускули, при които в следоперативния период се налага щадене.


В предоперативния период се провежда обучение за ходене с патерици, както и засилване на мускулатурата на ръцете и раменния пояс. Освен това начини за изправяне от леглото и използване на тоалетна.


В ранния период основно значение има профилактиката на тромбемболични и вентилационни смущения. Провежда се по няколко пъти на ден комплекс от леки активни или активно-пасивни упражнения за долните крайници и тазовия пояс.


Залага се основно на изометрични упражнения за мускулатурата, с цел подсилването ѝ, като е възможна и електростимулация на мускулите на подбедрицата и бедрото.


В началото е от значение да се внимава за луксации на ендопротезираната става. Забранени са отвежданията на оперирания крак към другия – т. нар. аддукция, както и вътрешната ротация и сгъването (флексията) на повече от 90 градуса. В началото се забраняват упражнения, наподобяващи карането на колело.


На 2-3 ден пациентът сяда в леглото, през следващите дни започва постепенна вертикализация и ходене с патерици.


Основна задача на следоперативния период е обучение за ходене с патерици и елиминиране на различните патологични походки. В началото се започва с патерици за подмишниците, но при добри равновесни реакции и достатъчно здрави горни крайници може и с подлакътни патерици – т. нар. канадки, които са по-функционални.


Следва продължение...