Главният мозък изпраща сигнали до крайниците чрез нерви в гръбначния мозък. При парези и парализи сигналите са твърде слаби или липсват. Нови разработки, свързани с поставянето на импланти води до засилване на увредената сигнализация, позволявайки възстановяване на мобилността.


Епидуралната електрическа стимулация, насочена към дорзалните (задни) коренчета на лумбосакралните сегменти от гръбначния мозък, се използва за възстановяване на способността за ходене.


Не само ходенете започва да се възстановява, но и други дейности като стоеж за по-дълъг период от време, каране на велосипед и дори плуване. Неврорехабилитацията, назначена паралелно с провеждането на електростимулация води до ускоряване на възстановяването, позволявайки по-бързо връщане към ежедневната мобилност. Имплантът позволява възстановяване на атрофиралите мускули, следствие на парализата.1



В миналото този тип електростимулация се е използвала за тип объркване на тялото, така че да бъдат намалени получаващите се сигнали за болково усещане. Към днешна дата този тип модифицирана стимулация се използва за възстановяване на увредени нерви, дори при пълна парализа.


Епидуралната стимулация при нараняване на гръбначния мозък е „промяна в играта“, според от един от лекарите и автори в проучването - доктор Узма Самадани, президент и главен изпълнителен директор на US Neurosurgery Associates и неврохирург в Минеаполис VA Medical Center.


Други лечения, които се споменават с добър ефект и обещаващи резултати са тези, включващи стволови клетки.


Проблем при възстановяването е, че поради дългогодишни травми, много от пациентите са загубили значително количество костна плътност и мускулна маса, което е предизвикателство за възстановяването на способността за ходене.


Статистически значимото намаляване на спастичността допринася за функционалното подобрение. Подобрението на модифицирания резултат на Ashworth се запазва до две седмици след края на стимулиращото лечение.


Някои проучвания излизат с резултати за благоприятни ефекти на гръдната и лумбосакралната епидурална стимулация върху сърдечносъдовата система, червата, пикочния мехур, включително сексуалната функция и терморегулацията.


Налице е подобрение на функцията на пикочния мехур и уретралния сфинктер чрез транскутанна спинална стимулация, приложена към гръдния отдел на гръбначния мозък.


Транскутанната стимулация на шийния отдел на гръбначния мозък води до продължително подобрение на функцията на ръката, при различни травми довели до парези.3


Независимо от обнадеждаващите резултати, необходими са повече изследвания, за да се определи устойчивостта на подобрението с подобен тип устройства.


Друг метод е използването на синтезирани in vitro молекулни белтъци, състоящи се от две пептидни последователности, които ускоряват регенерацията на нервите. Молекулите имат отношение към намаляване на глиалните увреди, като паралелно с това се стимулира образуването на кръвоносни съдове.


Налице е стимулация на съдовия растеж, регенерацията на аксоните, миелинизация. Отчита се намалена глиоза - неспецифична реактивна промяна на глиалните клетки в отговор на увреждане на централната нервна система и функционално възстановяване.2


Библиография:
1.    А. Rowald et al., Activity-dependent spinal cord neuromodulation rapidly restores trunk and leg motor functions after complete paralysis, Nature Medicine, 
2.    Z. Álvarez et al., Bioactive scaffolds with enhanced supramolecular motion promote recovery from spinal cord injury, Science, Nov.2021;
3.    F. Inanici, Transcutaneous Spinal Cord Stimulation Restores Hand and Arm Function After Spinal Cord Injury, IEEE Transactions on Neural Systems and Rehabilitation Engineering, Jan.2021