Инсултът представлява остро нарушение на кръвообръщението на главния мозък, което се предизвика от патологичен процес, водещ до трайни увреждания.

 

Пациентите с инсулт съобщават за наличието на редица симптоми - не могат да усетят собствената си ръка, не могат да контролират нейните мускули, загубват способността си да модулират фино силата на хващане при държане на различни предмети и други.


 

При по-продължителни позиции на тялото, при които се притиска даден нерв на ръката, например когато човек лежи, той не може да усеща собствената си ръка - не може да възприеме нейното местоположение и размер, наблюдава се и усещане, че ръката не принадлежи на собственото тяло на човека.

 

Ако това състояние и усещания продължи с години, представата на мозъка за горния крайник е хронично изкривено. Този вид разтройство е неврологично и е едно от най-значимите и дългосрочни последици от инсулта.

 

Ако не се лекува, дефицитът на сензорни и телесни усещания би могъл да накара пациентите да възприемат засегнатия крайник като по-къс, по-малко чувствителен, по-малко отзивчив и в крайна сметка дори като липсващ.

 

В Европейския съюз инсулта е сред най-често срещаните причинители на различни дисфункции на тялото и въпреки че някои пациенти преживели инсулт се възстановят, в много от случаите увреждането на горните крайници става хронично и сериозно повлиява поведението на около 75% от тях.

 

Поради тази причина група учени, включваща невролози, клиницисти и невроинжинери, разработват нови методи за рехабилитация след инсулт. В проекта са включени - Лабораторията по когнитивна невронаука на EPFL, Лабораторията за транслационно невронно инженерство на EPFL, Болницата Вила Брета и MySpace Lab в Швейцарския университетски болничен център.

 

Тяхната методология за успешна рехабилитация включва внимателно настроената електрическа стимулация на нервно-мускулната система, комбинирана с настоящите рехабилитационни практики.

 

Резултатите им за възстановяване на контрола и усещането на горните крайници, при пациенти с инсулт с дългосрочни увреждания, са обещаващи. Те са подробно описани в MED.

 

Една от големите новости на изследването е насоката и оценката не само на двигателното възстановяване, но и на сензорните дефицити и телесните представи. Според наблюденията моторните и соматосензорните подобрения се запазват и след края на лечението.

 

Проведената рехабилитация продължава 9 седмици. Всяка сесия е трае 90 минути, от които 60 са конвенционална физиотерапевтична рехабилитация и 30 минути са допълнително лечение, базирано на роботизирана ръкавица или на персонализирана нервно-мускулна електрическа стимулация.

 

Следващата стъпка на учените е разработка на нова система, осигуряваща по-фини нива на двигателна и сензорна стимулация и с по-широки разновидности на стимулацията.

 

Източници:

https://www.ahajournals.org/doi/10.1161/STROKEAHA.120.029606

https://www.thelancet.com/journals/laneur/article/PIIS1474-4422(20)30272-6/fulltext