Някои автори разглеждат хроничната глезенна нестабилност като функционалната и я описват като повтарящи се глезенни травми с усещане за „поддаване“ на връзковия апарат, като няма изисквания колко често се получават навяхвания или колко дълго се усеща неспособността за контрол.


Навяхвания и дори луксации (изваждане на ставата от ставната ямка) най-често се проявява в ситуации, при които глезенно-ходилният комплекс би трябвало да „удържи“ по-голямо натоварване, което при здрави стави не представлява проблем.


Важно е да се отбележи, че за контрол на равновесието при различни функционални дейности централната нервна система интегрира информация от зрението, вестибуларните и проприоцептивни сетивни органи, за да възпроизведе моторна команда, която да координира различни мускулни действия.



От проприоцептивните стимули тeзи на глезена се определят като едни от най-важните компоненти, допринасящи за доброто равновесие. Проприоцепцията представлява мускулно усещане и чувство за самодвижение и позиция на части от тялото ни една спрямо друга и в пространството.


Проприоцепцията на глезенната става подава важна информация, необходима за приспособяване на позицията на ходилото и движенията нагоре по кинетичната верига така, че успешно да се изпълняват необходимите сложни моторни дейности. Още през миналия век започва да се говори затова, че глезенните травми предизвикват частична функционална нестабилност, което води до постурални (на позицията, стойката) отклонения в равновесието вследствие на проприоцептивен дефицит.


За преодоляване на остро навяхване в глезена и контролиране на хроничната нестабилност е необходимо системно трениране най-вече със специфични проприоцептивни упражнения, трениращи постуралното равновесие.


Проприоцептивната равновесна тренировка, чрез функцията пластичност на нервната система, подпомага изграждането на защитен механизъм от повторна травма или друг вид усложнение. За тази цел и двете субсистеми – сензорна и моторна подпомагат този процес.


Проприоцептивната равновесна тренировка най-често включва кинестетични движения за усет на позицията и движение на глезено-ходилния комплекс, от които особено важно е да се обучи пациентът да поддържа неутрална позиция на ходилото.


Ако в началото е невъзможно стоеж на глезена в обременена позиция или е твърде болезнено, се започва от седеж или от стоеж с опора на горните крайници. Постепенно се наслагват други компоненти като движение на крайници, глава, пренасяне тежестта предимно върху проблемния крайник.


Добре е упражненията да се изпълняват пред огледало за контрол, обратна връзка и осмисляне на движението от всеки пациент. След което зрителният контрол се премахва, дори се провокира натоварване със затваряне на очите, за да се упражнява изцяло проприоцепцията.


Постепенно тежестта се пренася все повече върху засегнатия крайник, упражненията се изпълняват изцяло без опора на горните крайници. Освен това тежестта от двуопорен стоеж преминава към едноопорен стоеж, смяна на стабилната опора към нестабилна опора (с помощта на различни уреди –балансираща табла, батут и други).


Работи се още и върху корекция на походката, клекове, качване-слизане по стълби, разпределяне тежестта върху стъпалото и правилна позиция на коляното спрямо глезено-ходилния комплекс.


Когато се достигне моментът, в който моторният контрол се подобри и няма болка, се преминава към повдигане на пръсти, на пети, на външен и вътрешен ръб на ходилото, както и се добавят по-дълбоки клекове с различни равновесни елементи за допълнителна трудност.


За определени срокове е трудно да се говори, тъй като пациентите са в различна фаза на глезенна нестабилност - някои със силно изразени симптоми, докато други с налични движения в определени позиции.


Проприоцептивната равновесна тренировка, приложена системно, подобрява значително състоянието и улеснява изпълнението на функционалите дейности на пациенти с хронична глезенна нестабилност.


Библиография:
1.    American College of Foot and Ankle Surgeons; Chronic Ankle Instability
2.    Omar A. Al-Mohrej, Nader S. Al-Kenani; Chronic ankle instability: Current perspectives, NCBI