Строежът на раменната става осигурява възможност за изключително разнообразни и с голям обем движения на горните крайници. Но освен позитиви, тази гъвкавост може да води и до някои негативи. Така много лесно тя може да преминава в раменна нестабилност и разместване на ставата, при наличие на някои предпоставки.


Раменната нестабилност най-често е следствие от предишна луксация в раменната става или травми, водещи до намаляване на стабилността ú. Раменната нестабилност е склонност към спонтанни и чести луксации (изкълчвания) или частични размествания в рамото (сублуксации) по време на движение. От раменна нестабилност страдат най-вече млади спортисти, като най-засегнати са мъжете под 25 години. По отношение на вродената нестабилност на връзковия апарат, като рисков фактор, показателно за нея е, че от нестабилност страдат всички стави, не само раменният пояс.


Причините за раменна нестабилност са свързани с разхлабването на капсуло-лигаментарния апарат на раменната става, следствие от предишно изкълчване или еднотипни движения с ръцете при някои спортове – например бейзбол, плуване, волейбол.



При непълно луксиране на раменната става пациентите съобщават за прещракване и чувство за изместване. При пълно разместване на рамото всяко движение е съпътствано с болка и се налага наместването да се извърши от лекар. Могат да бъдат увредени и разтегнати съседните нерви.


Съществува връзка между възрастта на пациента и склонността към луксации. При пациенти под 20 години рецидивите са между 45-100%, а нуждата от оперативно лечение е при над 40% от тях. За пациенти между 20 и 30 години тези стойности са съответно 40-70% и операция при 1/3 от случаите. При пациенти над 30 г. рецидивите са при едва 15 - 40%, а само 7-15% се нуждаят от оперативно лечение.


В какво се състои лечението?

Възможно е при по-ниска степен на раменна нестабилност и невисока честота на луксация или сублуксация да се подходи само консервативно. Това лечение се състои в намаляване на болезнеността и потенциалните възпаления, както и укрепване на мускулите и съединителната тъкан, които да върнат стабилността на ставата.


Целта на кинезитерапията и упражненията е укрепването на мускулатурата и съединителната тъкан около ставата, с цел стабилизацията ѝ при движение. Също така пациентите се обучават да избягват позициите, при които най-често се луксира ръката.


Когато става дума за раменна нестабилност поради недобре излекувани поражения от стара травма или за спортисти в активна възраст, препоръчително е оперативното лечение.


Пациенти, които имат постоянни симптоми в раменната става, въпреки продължителните нехирургични лечения най-често налагат хирургична намеса. Най-често хирургията включва затягане на връзките, които обграждат рамото. Някои хирурзи предпочитат да извършват това артроскопски, а други чрез стандартни хирургични разрезки.То може да е класическо – чрез отваряне на тъканите до достигане на ставата.


Другият вариант е артроскопия, която представлява слабо инвазивен, щадящ метод, позволяващ проникване в ставата през няколко малки достъпа с размери около 0,5 -1см. Чрез оптична система и миникамера се прави оглед на състоянието ѝ и с подходящи инструменти и импланти се фиксират и  коригират разхлабените връзки и сухожилия.


Преди години популярна е била процедура, наречена термично свиване, като се използват топлинни сонди, за да се каутират меките тъкани в рамото, за да се затегне ставната капсула. Тази процедура на термично свиване доказа, че има много лоши резултати и често изисква допълнително хирургично лечение.


Рехабилитацията след операция за многопосочна нестабилност обикновено трае няколко месеци. При състезатели възобновяване на пълната физическа активност след оперативна намеса може да достигне и до 6 месеца.