Мускулните разкъсвания могат да бъдат изразени в различна степен – от микроразкъсвания до цялостно прекъсване на мускула. Те представляват чести травми в спортния травматизъм – заемащи 10-15%  от общия брой травми.


Причината за разкъсването е най-често рязка и силна мускулна контракция, както и изразено по сила опъване. При състезатели на бягане с препятсвия статистиката показвя, че най-честото разкъсване е на мускулите, които имат отношение към сгъването на бедрото – например двуглавият бедрен мускул.


Най-често разкъсването се получава когато от състояние на контракция мускулът бива рязко приведен в състояние на пасивно опъване (опън) от силова контракция на противодействащия мускул или мускулна група.



Друг механизъм на получаване на такъв тип увреждане е директен удар, особено при съкратен мускул. Най-често такъв механизъм на травма има във футбола, ханбала, баскетбола.


Освен известно „размачкване” на тъканта са налице изразени в различна степен разкъсване на мускулни влакна. Улесняващи състояния са наличието на мускулна треска, дистрофични промени (най-често при продължително претрениране) и други. Това е и една от причините загрявката преди всяко спортно занимание да е от съществена важност.


За разлика от сухожилните разкъсвания, при мускулните е налице значителен кръвоизлив в меките тъкани. Кръвта постепенно мигрира под действието на земното притегляне, като част от нея се резорбира, но друга част се „организира” с отлагане на калциеви соли.


Това от своя страна води до оформяне на калцификати в меките тъкани, които в някои случаи могат да придобият големи размери и да доведат до функционални смущения, изразени в различна степен.


Освен това се получават сраствания със съседни меки тъкани и дори кост. Пространството между краищата на мускулните влакна се запълва с нееластична съединителна тъкан, като се получава траен дефект в мускула. Тази непълноценна тъкан става последваща причина за повторни разкъсвания.


Честотата травми на конкретен мускул или мускулна група се определя и от вида на спорта. Така например в леката атлетика най-чести са мускулните разкъсвания на четириглавия и двуглавия бедрен мускул. В борбата основно травми се наблюдават на големия гръден мускул и на триглавия мускул на мишницата.


Мускулните разкъсвания се делят на три групи, според степените на изразеност на увредата. Към първата група са микроразкъсванията, които са следствие на преразтягане. Втората група се разделя на две подгрупи – 2А и 2В – частично разкъсване, а 3-та група са пълните разкъсвания на мускула.


И трите вида разкъсване имат внезапно начало със силна болка и смутена в различна степен функция. При микроразкъсванията болката бързо отминава, но не изчезва напълно. При степен 2А разликата е, че болката е по-силна, но същевременно с това тя не изчезва в рамките на 2-3 дни, както е при първа степен. При опипване се установява вретеновидна по-плътна част на мускула.


При 2-ра „В” степен на разкъсване проявите са силно изразени. Силната болка затруднява палпаторното изследване до невъзможност. В някои случаи е налице леко хлътване в мускула на мястото на увредата. При трета степен – пълното разкъсване на мускула хлътването се вижда и с просто око. Кръвоизливът е изразен и се получава оток на крайника.


Лечението при първа и втора „А” степен разкъсване включва компресивна превръзка, както и налагане на лед. Мускулът трябва да бъде в покой поне в рамките на 2-3 дни. Ако е налице кръвонасядане е препоръчително започване на физиотерапия. При втората „В” степен имобилизация в рамките на 10-30 дни се прави на ставата или ставите, върху които мускулът упражнява функцията си. Пълното разкъсване – 3 степен се лекува само оперативно.


Основното място на рехабилитацията е в преходния период между пълното оздравяване на увредения мускул и включването в редовни спортни занимания с максимално физическо натоварване. Основен метод е кинезитерапията с постепенно увеличаващи се по интензивност упражнения за компенсиране на ограничените възможности на мускула.