Постизометричната релаксация представлява метод за отпускане на пренапрегнати мускули чрез изометричното му съкращение. Методът е подходящ за удължаване на скъсени мускули (след травми, контрактури, деформации) и е един от най-успешните прийоми за обезболяване. Това са и основните показания на този тип релаксация – отпускане на мускулите (миорелаксация) и аналгезия.


Показания за прилагането на постизометрична релаксация са мускулни спазми - лекостепенни мускулни контрактури, лекостепенни сухожилни контрактури. Освен това болки в мускулите и сухожилията след физическо обременяване, церебрални парализи, слединсултни хемипарези (засягане на едната страна на тялото – лява, дясна). Други заболявания, които влизат в показанията са контрактури при парализа на Бел, някои периферни парези, например при травмени увреди на раменния сплит.


Важно е да бъдат отбелязани и противопоказанията за този вид терапия, тъй като приложена в някои случаи методиката може не само да не даде ефект, но да е налице и влошаване на състоянието.



Най-честите противопоказания са отстрана на мускула - възпаления  (миозит), нарушена структура – например разкъсвания, които могат да бъдат пълни или частични. Противопоказания могат да бъдат още много силна болезненост и наличие на паразити – например трихинелоза, при която трихинелите се придвижват до различни мускули в тялото (най-често диафрагма).


Общи противопоказания са тумори, висока телесна температура, интоксикации – например наркотична, етилова и други.


Отстрана на костите противопоказани за терапия са налични счупвания към момента на прилагане на метода, остеопороза (поради опасност от фрактури), както и туморни формации на кости. Възпалителни промени, например при остеомиелит също не са препоръчителни за прилагане на прийома.


Отстрана на сухожилията отново не се препоръчва методът при възпаления на залавнитеим места – инсерционит, възпаление на сухожилните влагалища - тендинит, тендовагинит, както и нарушения на структурата - пълни или частична руптура.


След като се установи посоката на ограниченото и болезнено движение се опъва мускулът пасивно (само с помощта на терапевт) до появата на съпротива. От това изходно положение се оказва изометрично съпротивление с дозирана сила за около 20-25 секунди, след което подканваме болния активно да се отпусне.


Трябва да се изчака поне 1-2 секунди, докато мускулът се отпусне. Сегментът отново се отвежда без насилие в ограничената посока. Ако се усети спонтанно отпускане не бива да се нарушава процесът чрез насилствено пасивно разтягане, а да се изчака 10-20-30 секунди до естествения му завършък.


От новото изходно положение се повтарят изометричното упражнение и респективното релаксиране. Техниката се повтаря последователно 3-5 пъти като внимаваме следващото упражнение да започва винаги от новопостигнатото максимално разтегнато изходно положение на мускула.


Когато болният е разбрал и усвоил техниката, той би могъл да я практикува сам – т. нар. автопостизометрична релаксация. Но само при условие, че е бил предварително обучен (под ръководството на специализиран терапевт) и при периодичен контрол. Има възможност за използване тежестта на крайника, а като опора се използва стена.


Основната идея на техниката е разкъсване на функционалната патологична връзка между ставен блокаж и защитен мускулен спазъм. Може да се прилага както самостоятелно, така и в комбинация - с миорелаксиращи медикаменти, миорелаксиращи кинезктепапевтични техники, например релаксиращ мануален масаж (преди, по време или след процедурата), някои релаксиращи физикални процедури – т. нар. мека топлина под формата на инфраруж, парафинови или лугови апликации, топли вани, тангенгор, освен това вибрационен масаж, криотерапия или ултразвук.


Техниките на постизометрична релаксация е насочена преди всичко към статичните мускули и мускулни групи, които са предразположени към спазъм. Но при определени заболявания като слединсултни хемипарези, посттравматични парапарези, след оперативни интервенции на кости, стави, мускули, сухожилия, продължителна имобилизация, методът се прилага и спрямо динамични мускули, които са в състояние на спазъм или контрактура.