Като част от общия травматизъм особено внимание трябва да се обърне на травмите на главата, които могат да застрашат живота и здравето на състезателя в краткосрочен или дългосрочен план.


Травмите на главата са едни от честите в редица съвременни спортове, особено контактните. Макар и невинаги сериозни, част от тях крият риск от развитие на мозъчно сътресение (комоцио), което води до нарушения в когнитивните способности на играчите.


Няма единно признато определение за комоцио, но то може да бъде дефинирано като „комплексен патофизиологичен процес, засягащ мозъка, следствие директен удар в главата, лицето, шията. Характерно за комоциото е, че не се наблюдава никакво структурно мозъчно нарушение и поради тази причина не може да бъде диагностицирано с образна диагностика като компютърен томограф или ядрено-магнитен резонанс.



Водеща симптоматика е затрудненията в запаметяването, наличие на объркване, сънливост, диплопия (двойно виждане) или вертикален нистагъм.


Въпреки това, образната диагностика е наложителна при тежка травма в областта на главата, за да се изключи по-сериозно черепно-мозъчно нарушение.


Обикновено възстановяването от мозъчно сътресение отнема между 10-14 дни, като трябва да се следва систематизирана рехабилитационна програма с постепенно покачване на интензивността и когнитивното натоварване на спортистите.


Най-често травмата на главата е от сблъсък глава в глава (29,3%), следвани от удар с лакът (20%), удар с ръка (18,5%), удар с крак (12,4%), удар в земята (5,8%), а останалите 13,8% са класифицирани като други причини (удар с топка, удар в гредата и др.), според проучване на екип от български спортни медици.


Най-голяма част, макар и без риск за живота на пациента, се пада на неорганичната мозъчна увреда – commotio cerebri.


Въведени са абсолютни критерии кога играч трябва да бъде заменен след претърпяна травма на главата и те са опасен механизъм на травмата, потвърдена или съмнение за краткосрочна или персистираща загуба на съзнание, като всяка такава е показание за смяна. Освен това наличие на конвулсии, дисбаланс (проблеми с координацията) и потвърдени или съмнение за посттравматични симптоми.


Лекарят трябва да наблюдава и/или разпита играча за наличие на главоболие или напрежение в областта на главата; гадене и повръщане; световъртеж или главозамайване; замъглено зрение; диплопия (двойно виждане); чувство за забавяне; чувство, че се намира в мъгла; сънливост  други.


Значение за насочване на лекаря към комоцио са още наличието на объркване/ дезориентация (за време, място и собствена личност), отложени, забавени или неадекватни отговори на въпроси. Дори най-малката грешка или колебание следва да бъдат суспектни за наличието на мозъчно сътресение.


Преглеждат се очите са наличие на страбизъм или спонтанен нистагъм. Това може да се прецени като се инструктира играчът да фиксира поглед в носа на изследващия. Търси се проява на нарушен контрол/ координация на стойката или движение на крайниците (напр. атаксия).


В допълнение могат да се използват и тестове за концентрация, като например поредица от цифри, които играчът да може да изреди в прав или обратен ред.


Играч, претърпял травма на главата, трябва да бъде наблюдаван за влошаване на симптомите минимум 24 часа след инцидента, независимо дали ще бъде насочен към болнично заведение или просто наглеждан от близък човек.


Това се налага поради факта, че някои черепно-мозъчни травми могат да предизвикат интимно кървене с много бавно покачване на вътречерепното налягане с риск за живота на пациента.


Въпреки че според повечето автори, за възвръщане в игра са необходими 7 до 10 дни, Nordstrom и колектив публикуват ретроспективно проучване, според което 50% от играчите, претърпели комоцио, получават някаква контузия в рамките на следващата една година.Това показва, че нарушенията във фината когниция имат по-дълготраен ефект и водят до скрити смущения в координация и нервно-мускулната проводимост.