Физическите упражнения за укрепване на мускулите имат специфични ползи за здравето, включително по-малък риск от преждевременна смърт и подобрени когнитивни способности. От посещаващите фитнеса обаче някои правят мускули много по-лесно от други. Ново изследване, намерило място на страниците на журнала Nature Communications, предлага молекулярно обяснение защо това е така.

 

Скелетният мускул, който представлява най-големият орган по маса в човешкото тяло, притежава забележителната пластичност да претърпява специализирани фенотипни адаптации като отговор на механични или молекулярни сигнали. Така, например, адаптации, водещи до хипертрофия на мускулните влакна и повишена здравина, могат да компенсират състояния, свързани с мускулни нарушения, които се появяват с възрастта (саркопения) и рака (кахексия). Допълнително, ремоделирането на мускулите към фенотип на издръжливост, който включва повишена капилярна плътност и засилен оксидативен капацитет, намалява риска от метаболитни заболявания като диабет тип 2 и сърдечносъдово заболяване.


 

NEWS_MORE_BOX

 

Ето защо установяването на точните механизми, които контролират мускулната адаптация, притежава редица клинични ползи. Данните от изследването на д-р Сара Лесард и нейните колеги демонстрират, че активирането на митоген-активираната протеин киназа JNK по време на тренировка функционира като отрицателен регулатор за развитието на издръжливост. С други думи, активирането на JNK стимулира мускулните влакна да растат, което от своя страна води до увеличаване на мускулната маса. Обратно, когато JNK е блокиран, алтернативна програма се стартира, насочена към по-добър аеробен капацитет и издръжливост.

 

По-конкретно, отрицателното регулиране става чрез фосфорилиране на транскрипционния фактор, SMAD2. Учените откриват, че този процес може да бъде модулиран благодарение на специфични видове упражнения (бягане и каране на колело за издръжливост и вдигане на тежести за сила). Наблюдението, че хипертрофията и адаптациите за издръжливост се регулират в противоположни посоки от JNK се явява като допълнение към клиничните изследвания, че адаптацията на мускулите бива затъпена, когато силовите упражнения и тези за издръжливост се изпълняват в рамките на една и съща тренировка. Като заключение, оказва се, че няма полза за трениращите за издръжливост да тренират и за сила в същото време.