Периферната нервна система е продължение на централната нервна система, като последната се състои от главния мозък и гръбначния мозък. Основната функция на периферната нервна система е да свързва и предава информация от главния и гръбначния мозък към крайниците и вътрешните органи. За разлика от централната нервна система, периферната нервна система не е защитена от костна тъкан (череп и гръбначен стълб), както е при главния и гръбначния мозък, и е незащитена от въздействието на различни токсини или механични увреждания.


Периферните нерви се разклоняват по цялото тяло, като контролират фините движения на ръцете, мускулния тонус и силата на мускулите. Те са еластични и имат способността да се движат свободно при сгъване и разгъване на структурите около тях. Ако нервите не бяха еластични и нямаха способността да се плъзгат, то при сгъване, например, биха се разкъсали.


Каналът, в който се разполага гръбначният мозък, например може да си променя дължината при навеждане от 5 до 9см, а при хипермобилност и повече. Това означава, че нервната система трябва да се адаптира като се удължи.



При нормални обстоятелства периферните нерви са добре позиционирани и специално адаптирани да се движат свободно, без проява на субективни усещания при придвижване на тялото и крайниците в пространството. Проблемите възникват, когато периферните нерви са подложени на повтарящи се микротравми или след остро настъпила травма. Те стават чувствителни на механичен стрес като разтягане, натиск, затова и отговарят с болка при заемането на различни позиции или движения.


Движенията, от своя страна, стимулират кръвообращението и трофиката на нервите, паралелно с това подобряват аксоплазмения ток вътре в нерва и размекват възникналите прораствания от съедининителна тъкан между нерва и околните тъкани след нараняване. В това се изразява именно действието на мобилизацията на периферните нерви. Лечението облекчава болката и възстановява функционалните движения.


Иммобилизацията на периферните нерви най-често се дължи на травма и последвало кръвонасядане, белези след операция, както и възпаление около нерва. Така се създават условия за притискане на самия нерв, нарушена плъзгателна способност, които могат да доведат до болка. Нервната тъкан изисква достатъчна възможност за приплъзване между отделните структури, за да може да изпълнява своята функция напълно безболезнено.


Техниката на мобилизация на периферните нерви все още не е толкова разпространена в България и се предлага в малка част от лечебните центрове.


Преди използването на техники за подобряване на плъзгателната способност на нервната система се извършват специализирани тестове - тестове за невродинамика. Тези тестове оценяват способността на нервната тъкан да се плъзга по време на нормални движения, например на горните или долните крайници, тялото и главата, и като цяло оценяват тяхната мобилност и чувствителност към механичен стрес.


Мобилизационните техники са основно два вида - плъзгателни и обтягащи. Тези техники са подходящи за хора със седяща професия, тъй като тя води до значителна скованост на мускулите, а оттам и до проблеми с периферните нерви и намалената им функционална подвижност.